Да дочакаш утрото

Да дочакаш утрото

Здравейте, книголюбители!

Извинявам се, че малко се поизгубих, но чаках музата на писането да ме навести. Наскоро прочетох една много вдъхновяваща нова книга на издателство „Вакон“, която е биографична. Направих малка пауза от художествената литература и определено си заслужаваше. Книгата на Лиз Мъри е изпълнена с надежда и успя да ме докара до сълзи.

„Вярвам, че истинската благодарност идва от осъзнаването на крехкостта на живота. Ако знаеш колко лесно е да изгубиш хората, които обичаш, ти се държиш за тях много по-здраво. Прощаваш по-бързо, обичаш по-дълбоко, смееш се по-често.“

Детството на Лиз Мъри определено не е било от най-лесните. Поради факта, че родителите й са били наркозависими, тя и сестра й буквално е трябвало сами да се отглеждат. И макар и да полага много усилия, тя спира да посещава училище.


След като на майка й открива, че е болна от СПИН, намира силите да промени живота си изцяло и да спре да употребява. Намира си нов приятел, при който отива да живее със сестрата на Лиз.
През годините, тя успява да намери няколко верни приятели. Заедно със най-добрата й приятелка Саманта решават да избягат от града. И запленена от прелестния чар на Карлос, който им осигуряла престой за известно време, всичко е почти нормално. Само че, нито парите, нито Карлос се оказват спасение за момичетата. Лиз става бездомна и започва да преспива до колкото е възможно при нейни приятели. Имала е и вечери, в които е нямало къде да нощува.
Междувременно апартаментът, в който е израстнала бива унищожен от пожар, взимайки със себе си всички снимки от детството й.
А ако се чудите, баща й намира подслон в старчески дом, но в по-късен етап от живота си също открива, че е болен от СПИН.
И докато времето минава и Лиз се опитва да стъпи на краката си, да започне отново да ходи на училище и да навакса изминалото време, здравето на майка й се влошава. И след като тя умира, а Лиз разбира за смъртта й по телефона от сестра си – всичко в нея се пречупва. Момента, който тя самата описва колко й е било тежко да не е до майка си в последните й мигове, беше един от най-тежките и трогателни моменти в книгата. Това беше и за мен момента, който най-много ме докосна. Накрая с много труд все пак стига до Харвърд и го завършва. Но не това е най-важното от нейната история – ами лишенията и препятствията, през които е трябвало да мине и преживее докато стигне до там.
Историята на Лиз е много тежка, но пълна с истина и надежда, че макар и да нямаш нищо – можеш да постигнеш всичко, което желаеш с много труд и упоритост.

Биографията на Лиз Мъри определено ме докосна и след кратко разряване из интернет, намерих, че е била превърната и във филм, който определено ще гледам скоро.

Оценявам читателското си преживяване като 4/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: