Здравейте, книголюбители!

В последната седмица малко се изгубих, тъй като пролетна настинка успя да ме прикове на леглото, но вече съм една идея по-добре. Поне успях да си наваксам с доста от сериалите и малко четене. И тъй като успях да изгледам DC Titans по Netflix и бях на тема DC свят като цяло, Жената-котка идеално ми пасна като следващо четиво.
Днес ще ви поприказвам за нашумялата трета самостоятелна история от DC icons поредицата, написана от Сара Дж. Маас, която наскоо излезе и при нас. Издават изд. Сиела.

Дадох всичко от себе си да обикна книгата, но нещо по пътя не ни се получи. Не ме разбирайте погрешно, чете се доста бързо, но за жалост не успя да ме впечатли със сюжет. Да не казвам, че името на лошият (правилното – Кармайн Фалкон) още на 1вата страница в книгата, беше преведелно грешно – личи си кой не е чел комикси като малък.

Всеки знае, коя е Жената-котка, поне е чувал за нея или е гледал поне филмите с Холи Бери и Ан Хатауей. И като казах Ан Хатауей – нарочно ли е поставена мадама приличаща на нея на корицата? Мхм, не мисля. Поне има 2 обещаващи неща на корицата – хитова актриса и името на Сара, та поне това да я продава като топъл хляб.

Знам, че книгите от тази поредица за DC икони са измислени истории по герои от DC света, но някак си ми беше кофти, че отнеха свръхестествения елемент в издигането на героя на Жената-котка и го замениха с измислена сестра, която трябва да брани.
Мисля че Сара много е крала идеи от сериала Arrow, че избира да прати нашата героиня в Лигата на асасините (не убийците – поредната грешка в превода). Знаем че Сара има слабости към асасини, така че защо да не пише за нещо, което поне знае. Но идеята за самата лига, начина по който оперира, името на главните водещи лица в нея – всичко от до – са неща ползвани на готово. За жалост ми се стори прекалено като крадена идея, а не като нещо оригинално.

Но, идва едно голямо но – хареса ми много, че действието е в Готъм, получаваме герой като Айви, Харли Куин, Жокера, Батман и Батуинг.

Малко насилено ми дойде идеята да стане приятелка с Айви и нагласено да си падне по Батуинг – имайки предвид че и двамата са описани като герои с афроамерикански или мургави черти. Все едно е искала да остане политически коректна.

Книгата има замисъл, но малко калпаво изпълнение – прекалено много взаимствани неща от DC света събрани на едно. Ще ми се да имаше нещо по-уникално в книгата, но сюжета беше лесно предвидим. Сара не ме изненада с нищо този път, но определено вичко написано е в нейния познат вече стил.

Жената-котка не успя да ме уцели в сърцето и не удари в десятката при мен, но като всяко художествено творение – ще има и своите обожатели. Историята на Селина е бързоразвиваща се, напрегната и изпълнена с препятствия – но като всеки супергерои, тя успява да се пребори дори и със смърта и да получи готия пич. На това му се вика силен женски герои.

Оценявам читателското си преживяване като 3/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!