(Издателство „Бард", Жанр: Разкази, 304 стр.)

***

Сборник разкази от кралицата на съспенса, който включва нейна непубликувана новела: едноименната „Смъртта носи маска за красота“, започната през 1972 г., която най-после достига до зрелищния си финал…

С характерните си умения, стил и остри като бръснач сюжети Кларк продължава да радва многобройните си почитатели вече 40 години. По повод на този юбилей, тя отново поднася специфичния си коктейл от мистерия, съспенс и романтика: от бляскавия и безпощаден свят на модата в „Смъртта носи маска за красота“, до забогателите от лотарията Елвира и Уили Михън в „Маскарад в Кейп Код“ и един бивш американски президент и обкръжението му в „Определено е престъпление от страст“.

„Истинско бижу, включващо запазената марка на Мери Хигинс Кларк: неочаквани обрати, нарастващо напрежение и много съспенс. Кларк притежава неизменната способност да завладява читателите!“

 Пъблишърс Уикли

* * *

Реших вчера да си позволя, тъй като беше събота да остана до по-късно от обикновено, за да си довърша книжката. Честно да си призная мислех, че книжката е роман, но всъщност се оказа сборник от разкази. Тя е в криминалния жанр и идеално се върза с това, че скоро приключих и „На живот и смърт“ на Майкъл Роуботъм. Даже мисля, че съм попадала по-често на мъже писатели в криминалния жанр от колкото на жени. Но да си призная това не е от особено значение, защото Мери Хигинс Кларк определено си заслужава прозвището като „кралица на съспенса“.

Книгата моментално привлече вниманието ми още от 1-вата история – „Смъртта носи маска за красота“, както се казва и самия сборник от разкази. В нея се разказва, как известния модел Александра бива обявена за изчезнала от сестра й, за това как я търсят  и разплитането на убийството на приятелка на Александра. Очевидно някой е търсел да убие нея и смята да довърши делото си. Определено много силен разказ, който наистина те държи в напрежение.

„Гратисчията“ проследява историята на стюардесата Керъл и желанието и да помогне да един пътник да прелети тайно до Франкфурт, тъй като е част от съпротивата и се укрива от полицията.

„Когато клонът се счупи“  много ме разчуства. Разказа е за семейство с малки момченце. За нещастие един ден докато си играят на двора заедно със най-добрия му приятел, дете на съседите и се катерят по дърво, едното от момчетата пада от високо и умира. С години майката обвинява себе си и другарчето му, че не са предотвратили случката. Както вие ще разберете не е това случая.

От разказа „Гласове в сандъка за въглища“ направо ме побиха тръпки при четенето. Разказва се за младата Лори, която не може да спи от постоянни кошмари породени от глупавите приказки и суеверия на баба й. Мъжът и се опитва да й помогне водейки я на психиатър и в родната й къща. Без съмнение има някакъв фантастичен елемент в цялата история, но поднесен по един доста страшен начин.

„Маскарад в Кейп Код“ много ми хареса като замисъл. Разказва се за жена, която след доста години излиза от затвора след като е натопена за убийство и тръгва да търси истината с желанието да изчисти името си.

„Определено  е престъпление от страст“ е изцяло на политическа тематика – за бивш президент и жена му. Един дълъг разказ включващ убийството на жена свързана с конспирация за изнудване на богаташи.

„Съседът“ – макар и историята да е за сериен убиец, на мен лично много ми хареса начина, по който писателката описва как размишлява един такъв човек. Направо си е плашещо да четеш и да се поставяш в кожата му.

„Не сме ли се срещали и преди?“ е следващата история, която също засяга мисленето и определено някакви психически проблеми при серийните убийци. Тук се засяга идеята за прераждането, миналите животи и дали чрез хипноза хората биха могли да си ги спомнят.

„Нещо странно се случва напоследък“ проследява животът на мъж, който решава да убие четирима човека, тъй като ги обвинява за смъртта на сина си. Тук може да усетите как хората винаги търсят да обвинят някого другиго, вместо да търсят вината дълбоко в себе си.

„Издайническото мъркане“ разказва за мъж, който решава да убие баба си, за да получи наследството й. Нещата обаче не се развиват, както той планира.

Може да е странно, но най вече ми харесаха историите, които бяха за серийни убийци. Винаги съм проявявала интерес към цялата психология зад мислите на един такъв човек. Определено доста се дължат на проблеми от детството или нещо друго, което е породило желанието им да убиват. До сега не бях чела книги или истории, които ги засягат. Но и другите разкази също бяха доста интересни и приятни за четене.

Определено препоръчвам, ако не сте я чели да я прочетете. А ако сте я чели – да захванете някоя от тези по долу.

***

Давам на книжката 4/5 звезди.