Предишните дни ми се стори най-сетне време да отметна и тази книжка, която търпеливо очакваше да бъде прочета на рафта на библиотеката ми. Помня, че наскоро бях направила едно запитване коя книга да прочета и доста хора дадоха мнение за „Пътеводител за изгубени сърца“. И така, аз след още известно мислене по въпроса я грабнах.

Има много начини да се изгубиш…

Понякога наистина искаш да го направиш. Като Мадс, която желае да избяга далеч от обсебващата си майка и от бъдещето, което тя й е предначертала.
Понякога, когато вече си изгубен, правиш немислимото. Като жената, която Мадс открива в утрото, преобърнало живота й.
Понякога изгубени са тези, които остават, след като другите си тръгнат. Като Били, който се лута в мъката, обвила сърцето му след трагичната смърт на майка му.
Но когато двама изгубени намерят път един към друг… Зад облаците започват да се прокарват първите слънчеви лъчи – щастливи съвпадения, споделена мечта, вдъхновена от любима книга, и може би дори любов…
Трудната съдба събира Били и Мадс. Двамата живеят, изгаряни от чувство на вина, защото искат да следват собствения си път. Те помагат на другите, тъй като не знаят как да помогнат на себе си. Страхуват се да се привържат и въпреки това се влюбват, без да могат да се спрат.
Били и Мадс. Две изгубени сърца с един пътеводител, който ще ги отведе на твърда земя…

Хора, които са я чели изказаха мнение, че книгата е приятно и леко четиво. Но за тези, които не са, искам да си призная, че книгата имаше един от най-странните сюжети, които някога съм чела. Под това имам предвид – главната героиня Мадс намира тялото на умряла жена и след това травматизиращо преживяване решава, че е добра идея да намери сина на въпросната жена и да започне да го преследва. След което видиш ли, те „случайно“ се срещат и започват да излизат, като вече на Мадс и е неудобно да му каже истината. Тъй като е тинейджърски роман, очаквайте любовна история все пак.

Не ме разбирайте погрешно – мнението ми за самата книга не е негативно. Сигурна съм, че може да се хареса на доста хора, но просто аз не бях от тях. Начина на писане на Деб Калети не успя да ме грабне, а историята ми се видя доста объркваща на моменти. И все пак – става за един бърз прочит през почивните дни – дайте й шанс.

От мен книжката получава само 2 звезди – просто не беше моята чашка чай, както му се вика.