Буквално преди броени минути най-сетне успях да приключа книгата на Габриела Улберг Вестин – „Самотната пеперуда“ и не мога да отрека, ще съм донякъде приятно изненадана, че книгата ми хареса. Разберете, защо по-долу.
Та, нека започна от това, че всъщност тайно съм голям фен на криминалните романи. Просто в последно време, много повече се случва да чета повече YA или фентъзи. Просто така се получава. Научих се да чета повече жанровете, които ме влекат, защото времето дадено на книга, която няма да ти хареса е нещо, което не можеш да си върнеш.
Та, коментарът ми по книгата ще бъде кратък, тъй като всяка една част от историята е като отделен елемент от един огромен пъзел, който нашите главни герои трябва да съберат един по един и да разнищят до самия край.
Не искам да ви ставам досадна като ви обеснявам сюжета, който е в линка по-горе – но поне ще спомена, че макар и книгата да е един вид по-центрирана върху главния разследващ полицай – Юхан Рока – всъщност самата история ни запознава поне с малка част от живота на хората, които са част от мистерията с убийството. Убитата е Хена, жената на много известен и обичан шведски футболост – Монс Сандин. Статистически погледнато, в по-голямата част от случайте, винаги съпруга е убиеца – или не е? Работа е на нашият полицай да намери убиеца, да разнищи доста пазени тайни и да вкара лошите зад решетките.
Хубавото на книгата е, че се чете бързо веднъж като я почнеш. Още по-хубаво е удовлетворението, което настъпи в мен, когато най-сетне дойде време за дигане на пердето и разбулването на мистерията. Разбира се, през цялата книга имах различни теории, но все пак не успях да позная. Книгата държи ума ти постояннно на щрек след всяка нова улика, която бива открита.
Разбира се, трябва да засегна и минусите… По принцип имам голям проблем с четенето на книги, в които героите имат чуждестранни имена, тъй като ти отнема време да ги запомня . В началото даже си ги записвах на лист, като един вид легенда – но принзанавам, че след 100 или повече страници, вече започваш да свикваш. Друг голям минус, поне за мен, бяха големият на брой секс сцени (книгата не я препоръчвам за млади читатели), които не бяха написани зле, но ми се сториха прекалено груби и е едно голямо не за мен, в книгите като цяло.
Като обобщение ще кажа, че всъщност това е първата шведска авторка, която съм чела и всъщност не останах разочарована. Книгата е истинско криминале, както си трябва и не и липсва нито един необходим детайл за жанра. Още по-интересно ми се стори това, че писателката е описала действието на романа да се развива в родния й град – ето на това му се казва, да извлечеш максимума от реалността, А, самата история има и продължение, което пак се върти около Юхан Рока и най-вече около неговото минало.
