Здравейте, книголюбители!

Съдейки по последните два поста в блога, реших да продължим пътуването си през разочароващите книги, които съм прочела.
Признавам, че отлагам написването на ревюто на 3тата част от поредицата на Либа Брей, защото беше наистина обемиста книга, но беше брилянтно написана и искам да бъда описателна. Така че, мотая се!
Да! Прочетохте правилно! Набиращата популярност книга „Момиче, измий си лицето“ на Рейчъл Холис всъщност ме остави с въпроса „Кой би я харесал?!“ и „Защо е всичкото това излишно прехвалване?!“.
Нека ви обесня, защо книгата НЕ ми хареса и какво аз намерих нередно в нея по-надолу.

Нека изясня нещо от самото начало – това определено НЕ е книга за взаимопомощ, но НЕ е и книга за вдъхновение и мотивация.
Също искам да поясня, че реших при четенето си да пропусна главите свързани с бременноста, раждането на децата й и като цяло главите, в които говори за майчинството. Не съм таргет групата за тях и не ми бяха лично интересни.

Другото нещо е, че нямах даже и бегла идея коя е Рейчъл – всъщност и сега нямам напълно. Съдейки по книгата, живота й е малко каша и мисли над всичко прекалено много. Но обича да пие, защото помага с децата и стимула за работа при нея расте, ако мисли за материали неща – като чанти за по 1000 долара. Има блог, който бил избухнал в САЩ – прекрасно, но нерелевантно за България.
Най-големият проблем, който имам с книгата е, че Рейчъл не може да пише добре. Ако мислим за книгата като автобиография, тогава поне малко мога да й простя. Или не, не съм решила.

Разбирам, че идва от християнско семейство и баща й е бил пастор – но ако нямаше препратки към Библията на през 2 изречения, можеше и да е малко по-търпима книгата. Разбирам, че е вярваща – но от друга страна не виждам кому е необходимо да го тика в лицето на хората. Не може да казва „Момиче, преследвай мечтите си – не се отказвай“ и след буквално една страница „Бог ще реши кога му е времето на нещо да стане“. Смисъл, реши се де – да ги преследвам ли или да чакам Бог да ми каже кога е време?! И това е във всяка глава – това постоянно противоречие със самата себе си. Звучат като хаотични мисли на луда жена.

На моменти не знаех дали да я съжалявам или да ме е яд на самата книга. Не може да имаш някакви „мотивационни“ глави, за преследване на мечти и после да пишеш за самоубийството на брат си. После пак нещо лигаво и после как семейството ти се е разпаднало и родителите ти са имали проблеми. Просто НЕ. Няма никакво равновесие в самата книга. Адски хотично разпръсни неща.

И горките й близки, които трябва цял свят да прочете за лошите им моменти. Горкият й съпруг, който бил (може и да бъркам) 8 години по-голям от нея и тръгнали като била на 19, но той свалял други мацки пред нея, приятелите му се държали като боклук с нея и тя пак в неговите обятия търчи. Ама не – скъсали, тя тропнала с крак, че няма да му дава да се държи така с нея и ей на всичко се оправило и пак се събрали. Тази връзка звучи абсолютно токсично! Това момиче има проблеми! И може би затова постоянно промотира ходенето при терапевт и пиенето. О, да, те веднага оправят всичко?!

Не може да има цяла глава за колко обича да прави секс и как я било срам да се държи по определен начин, защото все пак е дете на пастор и не знае как да бъде разкрепостена.
Защо има цяла глава, как щяла да полудее като видяла 2 звезди ревю в Goodreads на дебютната й книга и тя (разбира се) пак се хвърля в някакви луди излишни размисли и как да я убеди горката жена, защо книгата й е хубава. Боже, опази да не види моето ревю, че ще ме погне със секирата!

И реално мога да не спирам до тук, но това мнение ще стане километрично. Не мога да ви опиша колко ме хваща яд, като мисля за проблемите в тази книга. Как вместо мотивация, получаваме пасажи, които гласят, че ако не пиеш не можеш да се справиш с това да имаш деца. Може и да е вярно, но не звучи като нещо което трябва да препоръчваш.

Книгата е едно безкрайно мрънкане на жена, която е намерила друг бранш, в който да е успешна. И бих й препоръчала да си стои в него – да си коментира дрехи и лайфстайл и повече да не пише книги.
Мерси!

Оценявам читателското си преживяване като 2/5 звезди.
(Книгата е закупена със собствени средства и сега мога спокойно да я изгоря ритуално! 2 звезди са и много!)