Привет, пандишпанчета!
Май за първи път от много време сядам да пиша мнение точно след като съм завършила дадена книга. Обикновено оставям мислите за книгата да отлежат поне ден, месец, няколко години…но както и да е, тъкмо прочетох „Наръчникът на Хайди за мръсни думи“ и съм с мноооого смесени чувства. Нека дискутираме по-надолу.
Автор: Тара Сивек, Анди Арнд Издателство: Артемис Букс Издание: Мека корица Брой страници: 224
Като много хора, успях да се подлъжа от статуси и информация в социалките и мнението на други хора, че книгата е много забавна и че ги е накарала да се смеят на глас. (А, сигурно си струва да се спомене, че на книгата пише, че е за 18+ – така че просто да имате на предвид.) До някаква степен проклинам тези хора, защото имаше места на които наистина се изсмях – но предимно кринджвах, колко нереалистично и насилено беше всичко в историята. Да не споменавам, че всичко беше толкова толкова наивно.
Та, нашата главна героиня Хайди е сладко, очарователно и мило момиче – наскоро са я съкратили като дълги години е работила като детска учителка. Проблема е, че не знае какво иска от живота, нито е излизала от зоната си на комфорт досега. Намирайки си работа в звукосаписно студио за еротични книги Хайди решава, че е време да вземе нещата в свои ръце и да събере смелостта нужна да покани секси съседа си на среща – отваряйки кутия вино и започвайки подкаст.
Ами то като цяло, май ви казах 60% от книгата. Може и да се дължи на факта, че наистина не харесвам такива книги или нещо друго от този род – но книгата ми се стори невероятно нелепа и може би донякъде повърхностна.
Това е от онези книги, в които ти сервират главна героиня, която знае само да бръщолепи неща, защото на нея и е скунфузно. Имаш познатия ефект, където нещата започвам малко по малко да се получават и още по-познатия как уж всичко се разпада и само чакаш героите да се съберат и да свърши книгата щастливо. Защото боже опази, ако не се оженят и не имат деца до края на историята…
Чудя се дали писателката си е мислела, че като сложи един тон мръсни думи, книгата ще стане забавна от самосебе си или ефекта, че ги изрича срамежливата ни героиня – ще повдигне тона на историята. За това не знам и не мога да ви кажа. Ако е имала по-стойностна идея – сигурно е изленала през вратата, взела си е еднопосочен билет и е решила да не се върне.
Но това, което мога да кажа е, че книгата се чете бързо. Сигурна съм, че даже има много хора, които харесват такива захаросани изкуствени неща. Аз за жалост се инфлуенснах от грешните мнения и ми се искаше някои да ми беше казал, че книгата не е добре написана – но всеки сам си решава за себе си.
Следващата книга, която искам да прочета сега – искам всичко да свърши в разруха и добрите да се окажат лоши – ей това поне няма да е толкова предсказуемо.
Оценявам читателското си преживяване като 3/5 звезди.
