Здравейте, четящи!

Колкото и да е странно, макар и по заглавието да си проличава, че книгата не ми е харесала, някак успях да я избутам за 2 вечери.
Няма как всички книги, които чета да ми харесват и тази е от тях.
Красивата корица няма да я спаси от моите думи за нея. Предполагам, че е ясно – това си е моето мнение и ако на вас книгата ви е харесала – прекрасно, даже чудесно. Нещо, което не е харесало на един, харесва на друг. Всички сме различни и имаме собствено виждане за нещата.
За мен „Мрачните красавци“ се оказа първото книжно разочоравание от книгите идадени за година 2019.

Открадни заклинанието. 
Съхрани магията. 
Изпревари времето.

В свят, в който има вещици и магия, а нормалните хора биват наричани Хубавите (мъндейн и мъгъл са заети вече) – Мада Витора превръща обикновени животни – в хора. И вместо да развие пълния им потенциал, тя ги използва за слуги в дома си. До денят, в който вещицата бива убита. А с това следва магията върху зверчетата да бъде развалена. Нашите герои – Анук, Крикет и Бо – тръгват в търсене на своето спасение, а разбулват тайната на произхода си.

След прочита на този „шедьовър“ на литературата, ми се иска някой да му направи магия за изчезване. Вече цял ден след прочита на книгата, продължавам да се питам дали проблема е в мен, а не в самата книга. Затова реших да влезна там, където никой не трябва – в секцията с коментари в Goodreads. Една идея по-добре се чувствам от това, че други хора са намерили проблем с книгата, а някой даже са я зарязали.

Сюжетът е уникален и определено единствен по рода си – не може да кажете, че сте чели друг такъв. При това действието се развива в Париж, уляля. Е това, което единствено ще запомня от книгата е псувните на френски, които на места нямат превод, а на други са под линията. Поне знам как да си изпрося боя в Париж, мерси много.

Но освен самата идея за сюжетът, всичко е чисто казано плоско.
Нищо кой знае колко не те привързва към героите, а пляснатата любовна идилия между Анук и Бо – сега те обичам; ама друг те целуна и сега и аз ще ида да направя същото с някой напук; после пак луди един по друг, защото, защо не, на тоя етап. Просто безвкусна манджа.
Има един гей герой, евала, и се жерта за другите. Има и един транс, ама от него не виждаме много.

Самите диалози и начина, по който са изградени героите просто като цяло ми куцат. Самата книга върви и не е като да не можеш да я прочетеш (очевидно аз успях), но ти оставя един привкус все едно си си загубил времето, малко или много и седиш на звезда гледайки в тавана, мислейки „какво правя с живота си?!“. Има и хубави части от книгата, но като цяло недостатъчно, за да я спасят от лоши негативни ревюта на читатели в Goodreads.

Макар и да е само дуология, а не познатото вълшебно число 3, не мисля, че заслужи напълно времето ми и вниманието ми. За мен това е от онези прехвалени чуждестанни книги, които просто не са оцелили даже таблото на дарца.

Оценявам читателското си преживяване като 2/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!