Здравейте, четящи!
Нали не сте ме забравили! Официално откривам годината с мнение за една нова на пазара книга, която е доста популярна в чужбина – именно „Дъщерята на Грехоядката“ от Мелинда Сейзбъри.
Както винаги си отправих напразното обещание да изчета всичките ми непрочетени книги и да не си купувам нови, но всички знаем, че няма да го спазя. Единственото, което свърших е да разчистя библиотеката си по метода на Мари Кондо…Netflix-а ми идва в повече.
(Ако вече сте я чели, моля да ме извините, ако допусна някоя грешка по-долу – четох английското издание и само гадая за превода на някой специфични думички, за чиито превод не съм сигурна.)

Аз съм перфектното оръжие. Убивам само с докосване.
Няма как да отрека, че ми трябваше малко време, за да ме грабне историята напълно. В началото, всичките термини от света ме объркваха, но знаех, че ще получа своите отговори. Въпреки всичко попивах всяка дума като гъба.
Туила е въплащението на Донен, дъщеря на боговете в човешка форма и като такава трябва служи пряко на кралицата. Всяко пълнолуние трябва да пие отрова и оцелявайки да доказва, че още има благословията на боговете. Освен това, докосването й е смъртоносно за всеки.
Въпреки, че Туила има много важна роля, персонажа й е описан като страхливо момиче, което само рицар на бял кон може да го спаси. В историята тя споделя, как мечтае да е щастлива и да се омъжи – а не да следва стъпките на майка си, която яде греховете на мъртвите. Щеше ми се героят й да беше по-силен и борбен, отколкото единствената й цел да е нечия жена. #феминизъм
Поне мечтата й е напът да се сбъдне, защото е обещана на принца.
Освен това „силата й“, която по-скоро е проклятие, споден мен – не ви ли напомня за някой друг досаден герой? Ами да, за Джулиет от поредицата „Разбий ме“. Определено тук ме загубиха.
Принцът в историята – Мерек (веднага се сетих за онзи герой от Yu-Gi-Oh дето праща душите на хората в Царството на сенките) е типичния бунтар. Когато стане крал иска да въведе промени и използва всяка възможност да се противопостави на майка си. Много силно ми се искаше да го намразя като герой – но все пак успя да получи симпатийте ми към края на книгата. Мисля, че вътрешно ми се искаше да е мамино детенце и да сгорчи живота на Туила. Но всъщност милият, я намира за очарователна. Като типична жена, Туила се възползва от това, за своя изгода.
Стигаме и до персонажа на стража Лийф, по който имам голям кръш. Представям си го като огромен хубавец, размятащ меч и имащ огромни баници (моята дума за мускули), като онея на кориците на любовните романи. Още от преди да осъзная, че в сюжета лекичко ни бутат любовна история, аз вече шипвах Лийф и Туила с две ръце. Това мисля, че се превърна в причината да исках Мерек да се окаже зъл. Малко предвидимо, нашата героиня хлътва по силния мъжага, който трябва да я пази. Ще ми се да беше толкова просто и всичко да свърши с „и заживели щастливо“ и да свърши книгата, ама не ме огря. Нямаше да е трология, ако няма някой и друг момент, който да ти разбие сърцето или да не го очакваш, ама хич.
Стигаме до моят най-любим герой – злодеят в книгата. Няма да е хубава история, ако нямаме някого, когото можем спокойно и открито да намразим без да ни дреме. Именно говорим за кралицата (ще ме прощавайте, че няма да включа името й, защото го забравих; мисля, че го споменават само 2 пъти в историята и не е чак толкова важно). Кралицата е от онези герои, които биха направили всичко, за да останат на престола – да убиват, да манипулират, да лъжат. Толкова много ми напомни на Червената кралица от „Алиса в страната на чудесата“, че като нищо ще ги сбъркаш за роднини. Има късмет, че аз обичам злодей!
Много ми допадна, че писателката е създала един необичаен, различени мрачен свят. Свят, в който алхимията още съществува и има собствени легенди, които биха те стреснали, като ги прочетеш.
Всъщност книгата много ми хареса и искам да видя, какво ни очаква в продължението. Историята на Туила е буря от емоции и се радвам, че станах част от нея.
„Дъщерята на Грехоядката“ определено надмина очакванията ми и ме изненада, че не беше типичната YA боза.
Оценявам читателското си преживяване като 5/5 звезди.
Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!
Discover more from Writing is fun
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
One thought on “Магия, любов и предателства в „Дъщерята на Грехоядката“”