Кръв, гняв и магия в свят, където жените плащат със себе си.

Кристъл Съдърланд е автор, на когото вече мога да се доверя сляпо. След „Домът на Холоу“ знаех, че следващата ѝ книга ще бъде мрачна, стилна и различна – и „Заклинания“ надмина очакванията ми. Не прочетох дори резюмето. Видях корицата, усетих познатото усещане на обещание и потънах в страниците, убедена, че ще ме заведе някъде тъмно и истинско. И точно това се случи.

Това не е история за вещици в класическия смисъл. Това е история за момичета, които отказват да се примирят. История за гняв, мрак, загуба и отчаяна борба за контрол в свят, който непрекъснато се опитва да ти го отнеме. Зара Джоунс вярва в магия, защото не може да си позволи да повярва, че сестра ѝ е мъртва завинаги. Вместо да скърби, тя търси начин да я върне, дори това да значи да се впусне в окултното. Джуд Улф е дъщеря на милиардер, но животът ѝ е всичко друго, но не и бляскав – след сделка с демон душата ѝ бавно загнива, а тя е принудена да живее с болката и кошмарите, които я измъчват всяка нощ. И тогава се появява Емър Бърн – сираче, вещица, жива загадка с мрачно минало и способност да създава заклинания, които жените могат да използват в замяна на частица от душата си.

Трите момичета се срещат в търсене на помощ, отмъщение и спасение, но се озовават въвлечени в разследване на поредица ужасяващи убийства. Клиентките на Емър започват да умират. Всички те са жени, дръзнали да поискат нещо повече – сила, защита, възможност да оцелеят в свят, който не е на тяхна страна. Това, което започва като отделни пътища, се превръща в обща битка, в която всяка от тях ще трябва да направи труден избор – кого да спаси, на кого да се довери и какво е готова да плати в замяна на справедливост.

Най-силната страна на този роман е именно в динамиката между героините. Те са напълно различни – Емър е хладна, стратегическа и опасна, Джуд е саркастична, арогантна и напълно очарователна в болката си, а Зара е интелигентна, емоционална и безкрайно лоялна. Те не се разбират веднага, често се конфронтират, но именно в тези напрегнати моменти се ражда връзката помежду им. Постепенно се превръщат в нещо като намерено семейство – болезнено, объркано, но истинско. И именно това ми разби сърцето по най-добрия възможен начин.

Светът на „Заклинания“ е готически, пропит със страх и магия, но и плашещо познат. Това, което най-много ме разтърси, беше начинът, по който Съдърланд разглежда страха. Не само свръхестествения – а истинския, ежедневния. Страхът от това да се прибереш сама. Да бъдеш чута. Да оцелееш. Най-удрящият момент за мен беше когато разбрах, че в тази вселена само жени могат да правят заклинания. И какво искат повечето от тях? Не любов. Не пари. А безопасност. Това ме смая. Толкова тиха, но ужасяваща истина, предадена с такава точност и болка, че остана с мен дълго след последната страница.

В „Заклинания“ има всичко, което обичам – вещици, тъмна атмосфера, ритуали, проклятия, убийства, женски гласове и усещане, че всяка дума е написана с цел. Темпото е наситено, понякога хаотично, но никога не скучно. Това е книга, която търси вниманието ти и не го пуска. История, която говори за момичета, които отказват да бъдат жертви. Книга, която те кара да се ядосаш, да скърбиш, да обичаш.

Ако „Домът на Холоу“ ти е харесала или ако имаш нужда от история, която не просто да прочетеш, а да усетиш с всяка клетка – „Заклинания“ е твоят следващ избор.

Ако искаш и ти да се потопиш в тази мрачна, магична и емоционално наситена история, можеш да поръчаш „Заклинания“ от Ozone.bg с този линк – така подкрепяш и моето съдържание.