Здравейте, книголюбители!

Извинявам се, че малко се поизгубих, но чаках музата на писането да ме навести. Наскоро прочетох една много вдъхновяваща нова книга на издателство „Вакон“, която е биографична. Направих малка пауза от художествената литература и определено си заслужаваше. Книгата на Лиз Мъри е изпълнена с надежда и успя да ме докара до сълзи.

„Вярвам, че истинската благодарност идва от осъзнаването на крехкостта на живота. Ако знаеш колко лесно е да изгубиш хората, които обичаш, ти се държиш за тях много по-здраво. Прощаваш по-бързо, обичаш по-дълбоко, смееш се по-често.“

Детството на Лиз Мъри определено не е било от най-лесните. Поради факта, че родителите й са били наркозависими, тя и сестра й буквално е трябвало сами да се отглеждат. И макар и да полага много усилия, тя спира да посещава училище.

След като на майка й открива, че е болна от СПИН, намира силите да промени живота си изцяло и да спре да употребява. Намира си нов приятел, при който отива да живее със сестрата на Лиз.
През годините, тя успява да намери няколко верни приятели. Заедно със най-добрата й приятелка Саманта решават да избягат от града. И запленена от прелестния чар на Карлос, който им осигуряла престой за известно време, всичко е почти нормално. Само че, нито парите, нито Карлос се оказват спасение за момичетата. Лиз става бездомна и започва да преспива до колкото е възможно при нейни приятели. Имала е и вечери, в които е нямало къде да нощува.
Междувременно апартаментът, в който е израстнала бива унищожен от пожар, взимайки със себе си всички снимки от детството й.
А ако се чудите, баща й намира подслон в старчески дом, но в по-късен етап от живота си също открива, че е болен от СПИН.
И докато времето минава и Лиз се опитва да стъпи на краката си, да започне отново да ходи на училище и да навакса изминалото време, здравето на майка й се влошава. И след като тя умира, а Лиз разбира за смъртта й по телефона от сестра си – всичко в нея се пречупва. Момента, който тя самата описва колко й е било тежко да не е до майка си в последните й мигове, беше един от най-тежките и трогателни моменти в книгата. Това беше и за мен момента, който най-много ме докосна. Накрая с много труд все пак стига до Харвърд и го завършва. Но не това е най-важното от нейната история – ами лишенията и препятствията, през които е трябвало да мине и преживее докато стигне до там.
Историята на Лиз е много тежка, но пълна с истина и надежда, че макар и да нямаш нищо – можеш да постигнеш всичко, което желаеш с много труд и упоритост.

Биографията на Лиз Мъри определено ме докосна и след кратко разряване из интернет, намерих, че е била превърната и във филм, който определено ще гледам скоро.

Оценявам читателското си преживяване като 4/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!