Здравейте, четящи!

Днес по случай излизането на „Възстанови ме“ на българския пазар, ви пускам моето мнение за книгата, която аз прочетох наскоро на английски. Мисля, че много от вас имат интерес към нея – четвъртата част към поредицата „Разбий ме“ на Техере Мафи, която излезна като гръм от ясно небе, 4 години след издаването на книга 3. И като казвам четвърта част имам предвид, че по-надолу ще си говорим за предишните части – затова, ако не сте ги чели, не ви препоръчвам да продължавате да скролвате надолу по страницата. Ако сте и искате да надникнете в историята или не мислете, че скоро ще имате времето да стигнете до нея – заповядайте заедно с мен да се потопим отново в живота в Сектор 45. / Ревюта на предишните части може на откриете в блога.

Страници: 400
Издателство: Егмонт България
Читателско преживяване: 4/5 звезди

Тъкмо, когато си мислиш, че си прочел и приключил с една поредица и ей така от нищото цели 4 години след последната част – писателката решава, че е хубава идея да „роди“ още една книга към поредицата. Ако искате ми се сърдете, но винаги съм била на мнение, че такива идеи се раждат на хора, които имат страх да започнат нова книга или да създадат нов свят от нищото. Това нещо, аз го наричам феномена ‘да издоим поредицата, в която знаем, че има пара’.

Колкото и да се напъвах, от предишните части харесах само втората и като цяло поредицата не успя да ме направи свой фен (да не говорим даже за края й, който аз изобщо не харесах). Краят, който даже вече не можем да наречем край, защото има книга 4. Не се наядоха тея писатели…

Техере Мафи нещо не може да успее да ме впечатли с творчеството си. И с други нейни книги съм удряла на камък. Не мога да разбера как стилът й на писане е интригуващ и те кара да четеш скоростно и едновременно с това героите и сюжета (но предимно героите) да са покъртително клеширани и досадни. Мисля, че всички сме надживяли любовните триъгълници, дето писателите ни ги навират в очите на през книга. Замислете се, кой е най-дразнещият за вас герои от книга, на който сте попадали. А сега сложете и Джулиет в същата графа. Знаете, че искате!

Flashback: В наужким краят, Джулиет Ферарс убива бащата на Уоърнър, завземайки Сектор 45. Не знам защо си въобразяваше, че убивайки едно чудовище и имайки суперсили, които сега уж контролира – всичко в света ще се оправи от само себе си.

Много ми хареса как след неуспешния опит на Мафи да ни „продаде“ любовен триъгълник, в тази част може да ви стане лошо от приказки колко много се обичат сега Уоърнър и Джулиет (и други там 18+ неща). Много му здраве на Адам, той си свърши работата!

Книгата се фокусира върху детството на Уоърнър и истината за това на Джулиет. Нямаше да е книга четири, ако всички  карти бяха разкрити на масата в предишните части. Имаше още тайни и това определено няма да е последната част в поредицата. Не и ако зависи от Мафи. (Буквално преди няколко дни обяви, че е написала кратка история за друг от героите – Кенджи – която се води част 4.5).

Тук може би ползва идеята от мъжа си Рансъм Ригс, който също реши да напише още една книга (четвърта) към уж трологията за Мис Перигрин. Разликата тук е, че Ригс поне пише увлекателни свърхестествени истории, а не тийн драми.  Или поне, лично аз ги предпочитам пред всичко лигаво и любовно.

Може би доста пресилено дадох 4 звезди на книгата, но признавам, че ми бяха интересни до някаква степен новите разкрития за Джулиет. Книгата я ометох за два дни, но можех да мина и без „горещите“ й сцени с Уоърнър. Книгата отново е представена в познатият ни от предишните част стил – редуващи се глави от името на Джулиет и на Уоърнър. И разбира се частите на Джулиет, лично за мен, са просто трагично описани – изпълнени с ненужни никому тийн терзания и умопобъркани драсканици.

Е, това е от мен, този път доста ви изписах. Интересно ми е, какво мислите вие за предишните три книги в сагата. Ще се радвам да чуя и вашето мнение долу в коментарите. Приятно четене на самата книга и до следващото ревю или до следващата четвърта част на уж приключена поредица.