Здравейте, книголюбители!

Вчера най-после приключих „Атомни навици“ и ми се искаше веднага да ви кажа няколко неща за книгата.
„Атомни навици“ е от порядъка на повечето книги за самопомощ, но също така доста залага и на реални истории, на човешкото мислене и психика.

В момента, в който знаех, че книгата ще бъде издадена – нямах търпение да се докопам до нея. В последната година, открих, че имам неописуема страст към книги за себеопознаването, мотивацията, увеличаването на продуктивността и т.н. – т.е. нямаше как да пропусна и тази. Безкрайно ми беше интересно, какво ще ми предложи Клиър за зараждането на нови добри навици и ликвидирането на лоши.

Книгата е доста обемна и лично на мен ми се искаше да не е. Можеше да бъде съкратена на половина, имаше прекалено много излишни неща.
Разбирам, че писателят залага на опит, изгледвания и примери, за да обесни методите, които да бъдат следвани – но мен лично ме умориха в един момент. Определено ми дойде в повече да чета различни примери за културисти и спортисти – като цяло може би това е последствие, че книгата е писана от мъж и защото Клиър е бил бивш бейзболист. Как знам – защото го споменава n-на брой пъти в книгата. От лична гледна точка, може би малко повече щеше да ми хареса, ако беше написана от жена. Но това, както казах – си е моето мнение по въпроса.

Няма да ви обеснявам, какво пише в смата книга – препоръчвам да я изпробвате сами. Но ще ви кажа, как книгата помогна на мен.

От започването до приключването на книгата – аз се сдобих с няколко хубави и полезни навика, които ще продължа да прилагам и за в бъдеще. И запомнете, че за да стане едно действие навик – трябда да го повтаряте до тогава, докато то не се превърне в автоматично за вас. И да не е лесно понякога, но книгата определено дава насоки, как да се справите.

Ето и моят опит:
За да се освобождавам от стрес аз започнах да записвам дневни задачи в тефтер, да се занимавам със скрапбукинг или просто да пиша в дневник. Открих, че даже нещо просто – като рязане на картинки от списания може да бъде толкова терапевтично, след дълъг изморителен ден – повече отколкото да се свиеш на топка нещастен и да гледаш клипчета или сериали. Е, не съм се освободила от стреса напълно, но зная определено как се боря с него.
*
Доста бях нещастна от това, че всеки ден от мен се иска да правя избори и под това имам предвид един конкретен – да избирам какво да облека всяка сутрин. Това беше нещо, което ме правеше нещастна всяка вечер, когато си лягах. Беше като последната капка върху събрания стрес от деня. Мога да кажа, че ефективно се справих с този проблем – от както всяка вечер предварително подбирам и си оставям дрехи на тоалетката – вече не трябва да мисля за това всяка сутрин и имам достатъчно време да се приготвя и да тръгна навреме за работа. Това е нещо, с което още свиквам, но правя всяка вечер и съм определено по-щастлива.
*
Имам и още няколко по-малки примера – като това да си приготвям обяд за работа от предишната вечер вкъщи; или миенето на четките ми за грим поне по един път в седмицата; опитвам се да пия повече вода; мия чиниите след или малко по-късно след ядене.

Е, остава ми тепърва да работя и върху, навици от които искам да се оттърва – като да си гриза ноктите или да си пипам косата – което правя винаги, когато почувствам даже малко стрес. Но премахването също отнема време и работа. Важното е да не се отказваш и да имаш последователност.

Като се замисля, след всичко по-горе написано – определено съм взела доста от книгата на Клиър. Не казвам, че работи или е за всеки – но никога не боли да опиташ. Все пак човек се учи докато жив.

Оценявам читателското си преживяване като 3/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!