Въпреки че не съм чела предишната книга на Дъстин Тао – You’ve Reached Sam, знаех, че When Haru Was Here ще ме докосне дълбоко – и не сгреших. Дъстин Тао успява да съчетае емоционалната сила на една изгубена любов с магичен реализъм по начин, който разкъсва душата, но оставя след себе си нещо красиво.

Историята проследява Ерик, който губи най-добрия си приятел и се опитва да се справи с мъката, като си представя различни сценарии… докато един от тях не оживява. Хару – момче, което Ерик е срещнал предното лято – се появява отново в живота му. Само че… никой друг не го вижда.

В началото Ерик намира утеха и смисъл в това „присъствие“, но колкото повече прекарват време заедно, толкова повече реалността започва да се разпада. Финалът ме изненада напълно и ме накара да искам да започна книгата отначало, за да открия всички малки знаци, които съм пропуснала.

Едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха, беше начинът, по който авторът изследва темата за самотата – не просто като липса на хора около теб, а като дълбоко вътрешно усещане, което остава дори когато си сред тълпа. Ерик е заобиколен от хора, които се опитват да му помогнат, но само Хару успява да го достигне – макар и по начин, който предизвиква въпроси за реалността и спомените. В това има нещо дълбоко човешко и болезнено познато – колко често се вкопчваме в миналото, защото настоящето ни плаши?

✨ Това е книга за загубата, за изолацията, но и за това как да си позволим да пуснем болката и да продължим напред.
✨ Ерик е герой, който ще остане с мен дълго.
✨ Писането е толкова нежно, красиво и искрено, че съм сигурна – ще чета всичко, което Дъстин Тао издаде.

🎧 Аз я слушах като аудиокнига и преживяването беше още по-емоционално – препоръчвам ти с две ръце да опиташ.
Ако искаш да чуеш тази история (или други) безплатно, можеш да вземеш 20 дни подарък в Storytel от този линк:
👉 https://www.filify.co/SH5e4