Writing is fun

Помня как, когато бях малка всяка вечер гледах звездите от малкия прозорец на стаята си.

Опитвах се да вярвам, че някъде там – може би в другия край на света – някой също ги гледа и чака някоя да падне, за да си пожелае нещо. Така и не разбрах, защо хората се радват толкова на умиращите звезди. Също и защо, това би трябвало да е на късмет, че и на всичко отгоре да си пожелаваме нещо.

Аз го виждам, като още един отчаян опит на хората да вярват и да се надяват сляпо в нещо, някого, някъде… като цяло в чудесата.

Помня ясно как ги гледах и си пожелавах нещо хубаво да се случи – макар да не виждах нито една от тях да пада. Мисълта, че са горе и мога да ги гледам ми стигаше.

Сега като ги виждам на небосвода, имам чувството, че ми се присмиват на глупавите мисли и желания, блещукат сякаш нищо не е било.

Как мислите, дали някъде там има „система“, която записва отчаяните ни молби за един по-добър ден? Дали има някого, който ни категоризира молбите и има правото да избира кои да бъдат сбъднати и кои не?

Дали там горе някоя звезда е лично твоя?


Discover more from Writing is fun

Subscribe to get the latest posts sent to your email.

Подобни постове

One thought on “The stars

  1. Сигурна съм, че нещо, някой там слуша молбите ни, само дето не знам на какъв принцип избира кои да сбъдне и кои не 🙂

Leave a Reply