Издателство „Orange books“, Брой страници: 256 стр. , Издадена на 24 март 2015

Повечето пъти, като гледам творбите на Сянката и Поета, виждам нещо различно от онова, което ми казват думите. Ето което ми харесва при живописта: какво виждаш понякога е продиктувано повече от това кой си ти, отколкото от нарисуваното на стената. Гледам тази картина и си казвам как всеки носи в себе си някаква тайна, нещо спящо също като жълтата птичка.

Нека започна с това, че макар и книгата да е издадена през март миналата година, аз чак сега я прочетох (по-добре късно, отколкото никога).

Изключително изчистен стил на писане. Няма описания, които продължават със страници. Историята е представена през очите на двамата ни главни герои, което я прави някак по-цяла. Също има и странички, които представляват поезията на Поета, което пък прави усещането пълно.

Но ако не сте я чели още и не ви е ясно, за какво точно ви говоря, ето едно средно кратко въведение:

Ед и Лио са най-добри приятели от малки. Лио има талант за писане, а Ед е много добър в рисуването. Така двамата съчетават двете неща и започват да изрисуват празните стени из родния им град с графити и да ги надписват. Както предполагате, това не е законно и тъй като знаят, че могат да ги хванат се подписват с псевдоними – Сянката и Поета.

Луси и приятелките й Джаз и Дейзи решават да отпразнуват завършването на 12 клас.

Луси е творческа натура, живописта е нейната страст. Всеки път, като зърне изрисувана стена от Сянката, попива всеки детайл от нея. Знае къде са повечето негови рисунки и желае да го намери и да разгадае кой е. Иска да го намери, убедена, че ще я разбере и че имат толкова общо помежду си. Този разговор го е водила стотици пъти в главата си, но това не е достатъчно.

Така онази вечер попадат на приятеля на Дейзи – Дилън, който им е споменавал, че познава Сянката и Поета – стоящ в компанията на Ед и Лио.

Всички се отправят на неочаквано приключение с търсене на Сянката и Поета. Ед и Лио имат задача да ограбят училище по-късно вечерта, докато междувременно помагат на момичетата в търсенето на самите тях.

Накрая се получава една незабравима вечер, пълна с музика, поезия и ухаеща на любов.

Много свежа история, която при прочита звучеше така истинска (без излишните любовни лиготии). Чете се бързо – като най-любими ми бяха стиховете на Поета и печатния шрифт, който прави книгата една идея по-различна.

Давам на книгата 5/5 звезди.

/It was amazing/