Writing is fun

Признавам си честно, тази част от поредицата за чудатите деца на Мис Перигрин, съвсем леко я изтормозих. Направих такава генерална пауза при четенето й, че сега като се замисля –  била e ненужна. Наскоро най-сетне я довърших, макар  да има леко мудно начало е изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Нахвърлих се и на третата част!

Десет чудати деца бягат от армия чудовища.
Само една жена може да им помогне – но тя е затворена в тялото на птица.
„Градът на гладните“ отвежда в силно впечатляващ свят на телепатия и времеви примки, на атракциони и хора с множество лица, сменящи формата си – свят, заселен с възрастни „чудати“, жадни да убиват гадини и една невъобразима менажерия от странни животни. Подобно на своя предшественик, втората книга от серията за чудатите деца смесва вълнуващо фентъзи с непубликувани досега стари фотографии, създавайки единствено по рода си литературно преживяване. 

Ревю на част 1 от поредицата:

„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ – Рансъм Ригс

Издателство: Бард
Страници: 416
Читателско преживяване: 5/5 звезди

***

Не ми се сърдете, ако не помня всичко дословно, но по спомен – в краят на част 1 – нашият герой Джейкъб реши да остане и да помогне на чудатите деца да спасят Мис Перигрин и с това правейки избора да остане с тях в миналото, оставяйки неговото време и семейството си в неведение къде е. След като гладните нападнаха тяхната примка, чудатите бяха принудени да се изправят пред сложната задача да помогнат на Мис П. да си върне човешния облик.

И като всяко приключение и след като това не е от книгите с хубав край, в които всички заживяват щастливо (може още да не съм стигнала до тази част) – тръгват в търсене нс Мис Рен, друг имбрин, с надеждата тя да помогне на Мис П. Е, де да беше и толкова просто! Какво ли не им се случи на милите ни герои – едва не се одавиха, бяха нападани от гладни, преминаха през няколко на брой чужди примки, гониха специални чудати гълъби, срещнаха говорещо куче и т.н.

И както си мислех, че всичко ще се подреди и *бам* – да да, ама не! Книгата за мен свърши доста неочаквано и даже да довърша поредицата.

До колкото видях, доста хора останаха със смесено мнение за първата част (книгата не е страшна история, ако така мислехте). И може би е имало хора, които са се отказали да продължават с четенето на продълженията. Но аз отново горещо ще ги препоръчам! И сега ще ви кажа защо – в поредицата има едно постоянно развитие и действие; няма скучни описания; няма глупави любовни сцени – точно каквото аз търся в една книга. Затова бих ви казала да опитате да й дадете още 1 шанс да ви грабне.

П. С.  – А колкото до филмовата екранизацията по поредицата – толкова коренно различна, че ако си фен на поредицата като мен, по-скоро ще се издразниш леко и даже нескопосано вмъкнатия хумор и Морган Фрийман – няма да го спасят и да ви накара да го харесате.

П.П.С.  – Както винаги един съвет – книгата е по-хубава от филма!


Навремето като я започнах, щях непременно да отнема 1 звезда. Но след като я продължих и приключих – напълно ме очарова и ми стана още по-безкрайно интересно, какво ме чака на самия край! Дайте ми да живея в тая книга (само да няма гладни и Моргън Фрийман)!

Искрени благодарности на Издателство Бард за копието от книгата!


Discover more from Writing is fun

Subscribe to get the latest posts sent to your email.

Подобни постове

One thought on “Градът на гладните

Leave a Reply