Радио, романтика и едно неочаквано „първо обаждане“

Понякога една книга те намира точно в момент, когато имаш нужда от нея. И не защото си търсил нещо конкретно, а защото ти напомня какво е да се усмихваш без причина, да се влюбваш в герои, които звучат като истински хора, и да усещаш онази смесица от копнеж, топлина и малко тъга, която само добрата романтика може да предизвика. „First-Time Caller“ беше точно такава история за мен.

Всичко започва с едно обаждане в ефир. Дванайсетгодишната Мая звъни на не особено популярното романтично радио предаване „Heartstrings“, водено от Ейдън Валънтайн – мъж, който е загубил вярата си в любовта, но се опитва да я продава в ефир всяка вечер. Мая обаче не иска съвет за себе си. Тя иска помощ за майка си – Луси Стоун, 29-годишна самотна майка, която според дъщеря си е прекрасна, силна, любяща… и ужасно самотна. Обаждането се превръща във вирусен хит, а и животът на всички замесени се преобръща.

Ейдън е онзи тип герой, когото романтичната литература често обича да представя – затворен, саркастичен, с минало, което го е научило да държи дистанция. Но B.K. Borison успява да го изгради с такава дълбочина, че не можеш просто да го сложиш в клишето на „наранения мъж“. Той е тъжен, остроумен, умен, малко подтиснат, но и толкова човечен. А Луси… Луси не е поредната „силна жена“ по сценарий. Тя е истински човек. Механик, майка, човек с чувство за хумор и болезнена яснота за света около себе си. Тя не мечтае наивно, но не е и цинична. Просто е свикнала да не очаква много. Което прави връзката ѝ с Ейдън още по-красива – защото между тях има не просто привличане, а разбиране.

Диалозите между двамата са злато. В ефир, извън ефир – няма значение. Те си говорят така, както си говорят хора, които не се опитват да впечатлят, а просто да бъдат разбрани. И не мога да не спомена сцената с жабката на таблото в колата, или онази вечер, в която Луси е изоставена на среща и всичко, което следва, е неочаквано, неловко, смешно и толкова интимно, че се усещаш все едно подслушваш нещо лично.

Романът е вдъхновен от класиката Sleepless in Seattle, но според мен я надгражда. Да, и тук имаме радио предаване, малко дете, което иска майка си да бъде щастлива, и герой, който не вярва в любовта. Но за разлика от филма, тук Ейдън и Луси не се срещат накрая. Те се опознават постепенно, работят заедно, влизат в конфликт, смеят се, нараняват се. Тази връзка не е мечтателна и недостижима. Тя е изградена стъпка по стъпка. И точно затова е толкова въздействаща.

Освен романтиката, книгата се отличава и със страхотно написани второстепенни герои. Грейсън – съседът и бащата на Мая – е един от любимите ми персонажи. Комбинацията между грижа, сарказъм и безкрайна лоялност прави всяка негова поява удоволствие. Мая е дете, но не е просто „сладкото дете за разкош“. Тя има характер, глас, принос към историята. А Джаксън – най-добрият приятел на Ейдън, е буквално магнит, който подозирам, че ще ни поведе към следващата книга в поредицата. И нямам търпение за това.

Темите в книгата също заслужават внимание. Загуба, самота, родителство, сексуална идентичност, прошка, съмнение в себе си. Всички те са вплетени в сюжета не като „поставени“ проблеми, а като естествена част от живота на героите. И това прави историята още по-богата.

„First-Time Caller“ ме остави с онова чувство, което обикновено свързвам с най-любимите си романтични филми – смесица от надежда, усмивка и тихо въздишане. И ако има едно нещо, което B.K. Borison прави безупречно, то е да създава светове, в които искаш да останеш още малко. Само още една глава. Още една сцена. Още един разговор в онази малка, задушна радиокабина.

Това е книга, която не просто се чете – тя се усеща. И ако някога си си мислил, че вече си прочел всички хубави романси, позволи си да дадеш шанс на този. Може би ще откриеш нещо ново. Или просто ще си припомниш какво е да се влюбиш отново – бавно, постепенно, неочаквано.

Ако вече нямаш търпение да се потопиш в света на Луси, Ейдъни „Heartstrings“, можеш да си вземеш First-Time Caller на английски от Ozone тук. Линкът е партньорски и с него подкрепяш моя блог – благодаря ти, ако решиш да го използваш.

А добрата новина за тези, които предпочитат да четат на български: съвсем скоро романът ще бъде издаден и на родния ни език от издателство „Лютиче“. И честно казано – нямам търпение повече хора да се срещнат с тази история. Защото понякога, в света на тиха вечер, радиовълни и малко надежда, може да откриеш любов, която звучи точно като твоята.