Пазителят

След всичко тя не виждаше друг избор освен да отиде при Пазителите на времевите линии и да поиска да й изтрият паметта. Щеше да и коства скъпо, но не знаеше какво друго да направи, за да заличи всички спомени размътващи разсъдъка й. Не мислеше трезво и това не беше изобщо начин да живееш. Те й…

Continue Reading

Силата

Тя стоеше неподвижно и не можеше да отмести очите от ръцете си. -Какво за бога?! – обади се най-сетне Саймън, реши пръв да разсее тишината в подземното помещение. Въпросът му остана, като ехо във въздуха. –Аз не знам какво стана… – опита се да каже в своя защита Мередит – просто се появи…от нищото. И…

Continue Reading

На ръба

/Това беше написано преди може би година/ Беше късна вечер, навън беше мрачно и валеше дъжд. Капките вода се стичаха по прозорците на къщите и колите. Но не тях ни интересуват в такава дъждовна нощ… не хората, криещи се от него в домовете си – интересуват ни онези, които се намират под него. На място,…

Continue Reading

The stars

Помня как, когато бях малка всяка вечер гледах звездите от малкия прозорец на стаята си. Опитвах се да вярвам, че някъде там – може би в другия край на света – някой също ги гледа и чака някоя да падне, за да си пожелае нещо. Така и не разбрах, защо хората се радват толкова на…

Continue Reading