Тя стоеше неподвижно и не можеше да отмести очите от ръцете си.
-Какво за бога?! – обади се най-сетне Саймън, реши пръв да разсее тишината в подземното помещение. Въпросът му остана, като ехо във въздуха.
–Аз не знам какво стана… – опита се да каже в своя защита Мередит – просто се появи…от нищото.
И тя и приятелите й се взираха в ръцете й… необяснимо как те бяха избухнали в пламъци.
-Мер, успокой се, може би това би помогнало – подаде Крис, правейки бавна крачка към момичето.
-Не знам как да го контролирам, какво да правя, как да го спра… – гласа на Мер звучеше доста разтревожено.
Заслушвайки се в тишината, тя започна да си поема дълбоко въздух. След и известно време Джет се обади:
-Подейства, подейства!
Обнадеждена, Мер отвори отвори очи, беше прав, пламъците ги нямаше вече.
-Не мога да повярвам, ти си една от тях, една от специалните. Никой не трябва да разбира, не казвай на никого – или ще те помислят за луда или стражите ще тръгнат по петите ти – като най-голяма и опитна Крис започна да се оглежда дали са сами в тунела.
Вече никой от тях не беше в безопасност.
Discover more from Writing is fun
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
Да не си посмяла да пазиш тези неща за себе си! Пускай още такива!
Може ли продължение??
Ами няма за сега, но ще помисля за такова