„Хаштаг“ от Ремигиуш Мруз

„Хаштаг“ от Ремигиуш Мруз

Здравейте, книголюбители!

През уикенда освен почивка, гушкане на котка и стоене на климатик – успях да завърша една нова за книжния пазар книга, която тотално взриви ума ми.

На първо око прецених, че „Хаштаг“ ще е история преплетена със социалните мрежи и ще има привкус на мистерия. И донякъде бях права, но и същевременно е толкова повече. „Хаштаг“ е комплексна история за любов, завист и как наистина социалните мрежи вземат превес над живота на хората.

Книгата се фокусира върху главната ни героиня Теса. Получавайки мистериозен есемес за пратка без име на подател, тя все пак отива да я прибере и така се задейства верижна реакция от случки, които завинаги ще променят живота й. В пратката има снимка на изчезнало момиче с надпис „#апсида“. Насочвайки вниманието си към Twitter, към хаштага започват да се появяват туитове от още изчезнали хора. Тя трябва да си спомни ясно миналото, за да разбере, защо всичко това сe случва и защо тя е в центъра му. А изчезването на съпруга й и появата на бивш нейн учител от университета, с който е имала задълбочена емоционална връзка, обратно в живота й – определено не са случайност.
Оказва се, че не може да вярва на никого, още по-малко на себе си. 

Това е един от трилърите, които съм прочела и ще задържа в съзнанието си за дълго. Самата история те оставя с много въпроси чак и след края й. Последните редове обърнаха представата ми за историята от 90 на 360 градуса. Както е написал писателят във финалните си изречения към читателя – ако една книга наистина остави в теб много въпроси, значи писателят си е свършил работата като хората. Все пак книгите трябва да повдигат въпроси, емоции и да оставят въображението ти да довърши историята така че всичко да си дойде на мястото.

Определено едно от най-добрите трилър попадения за мен до момента през 2019та. Който е фен на смесицата между мистерия и психология, също препоръчвам и другата книга на Ремигиуш Мруз- „И никога не я откриха“.

Оценявам читателското си преживяване като 4/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: