Published October 13th 2016 by Егмонт

Деветнайсет години по-късно.

Животът на Хари Потър никога не е бил лесен – особено сега, когато вече е претоварен с работа служител на Министерството на магията, съпруг и баща на трима ученици.

Докато Хари се бори с миналото си, което все още го преследва, неговият най-малък син Албус се опитва да приеме тежестта на семейно наследство, което никога не е искал. Докато минало и настояще застрашително се сливат, баща и син ще научат неудобната истина, че тъмнината често идва от най-неочаквани места.

Базирана на оригинална нова история от Дж. К. Роулинг, Джон Тифани и Джак Торн, Хари Потър и Прокълнатото дете е пиеса на Джак Торн. Това е и осмата история за „момчето магьосник“ и първата, представена официално на сцена. Това специално предварително издание на сценария прави продължението на приключенията на Хари Потър, неговото семейство и приятели достъпно за читателите навсякъде веднага след световната премиера на пиесата в лондонския театър „Уест Енд“ на 30 юли 2016 г.

След 7 незабравими книги, след 8 прекрасни филма – Хари Потър и Прокълнатото дете или част 8 от поредицата идва точно навреме през есента, за да стопли любопитсвото и да задоволи носталгията на Потър феновете.

В интернет пространстовото се сблъсках с доста противоречиви мнения на читатели – някой я харесват, някой не. Аз лично я прочетох, още като излезна на английски език – а сега пак ще я пре-прочитам. Много ми хареса, че Роулинг ни дава да надзърнем поне още един път в живота на така любимото ни магьосническо трио, макар и този път повечето внимание да е насочено конкретно към сина на Хари и Джини – Албус Сивиръс.

Мисля, че от всички книги – тази определено извиква най-много спомени за четене до късно вечерта на лампа, чакането на всяка една книга и на филм да излезе, за да нахрани гладната ни читателска душа.

Внимание – в ревюто може да има включени доста спойлери за сюжета – четете на ваша отговорност!

Тази поредица лично за мен е много специална, сигурна съм че и за много други хора – чрез нея открих любовта си към четенето и не мога да си представя живота си без любовта към книгите в него. Щастлива съм, че отраснах с тази поредица, като дете. Определено мисля, че можеш да научиш много от нея.

Понякога съм се чудела дали, ако навремето не бях открила Хари Потър, щях да съм същия човек сега. Мисля си, че може би е един от онези важни определенящи избори в живота на някого.

Определено подходяща мисъл, защото в „Хари Потър и прокълнатото дете“ има много силно изложена сюжетна линия, колко важни са изборите, които правим и действията, които предприемаме. Знаете – винаги има едно „Ами ако, нещо беше станало различно?“. В Хари Потър, един такъв важен за изхода на историята момент беше смъртта на Седрик Дигъри. Ами ако, Волдемор не го беше убил? Имаме възможността да видим няколко различни варианта, какво би се променило , ако това не се беше случвало, през очите на Албус. Уплашен от тежестта и очакванията, които фамилията Потър, доста го подтискат – все едно живее в сянката на великата легенда. Това да бъде първият Потър разпределен в Слидерин също му идва като шок. Поне има щастието да намери верен приятел в лицето на сина на Драко Малфой – Скорпиус Малфой. Заедно с Албус поемат на опасно пътуване през времето с последния останал времеврът – в опита да променят миналото и да спасят Седрик.

Най-плашещият вариант от всички беше версията Хари да е мъртъв, Волдемор да е още жив, Седрик да е смъртожаден, а Ърмбридж още да е директорка на Хогуортс. Пълен ужас! И все пак, въпреки лошото положение – винаги ще има надежда и магьосниците няма да спрат да се борят за това, което мислят, че е правилно. Когато се появи Снейп в историята и то жив, направо ми се сви сърцето. След 7 книги определено вече гледаш с друго око на него. Мисля, че Роулинг намира перфектния начин, един вид да му благодари за приноса си към историята на Хари и може би на талантливия Алън Рикмън, който загубихме тази година, който както знаете пресъздаде персонажа на Снейп в филмовата адаптация.

И разбира се, не мога да пропусна и предполагаемото завръщане на Черния Лорд. След прочита, се разбира, че всъщност Волдемор е имал дете с Белатрикс Лестранж – за да бъдем конкретни – дъщеря.

За разлика от добрите намерения на Албус и Скорпиус да спасят Седрик, дъщерята на Волдеморт цели да изтрие изобщо легендата за „момчето, което оживя“ и да предупреди баща си.

Много, много приятна книга и толкова бързо се чете. Толкова голямо количество информация събрано в толкова малко странички. Мисля, че книгата е едно прекрасно допълнение към историята за момчето магьосник, което някога живееше на „Привит Драйв“ номер 4, в килера, под стълбището.

А, споменах ли и че Хърмаяни е станала Министър на магията, не се очудвам.

Ще ми се Роулинг да си удържи на думата този път и да остави книгите за Хари намира. Да напише нещо ново или различно, да създаде нов прекрасен свят, който да посетим. Някой, който ще ни дава уют  и ще можем да го посетим. Защото в ума ни Хогуортс е като втори дом – винаги е там, като имаш нужда от него.

Така ще бъде и дом за тези, които сега го четат за първи път или тепърва ще го отворят. Определено някой ден бих запознала децата си с тази невероятна поредица. Аз имах „магическо“ детство, сега е ред на някой друг.

Книгата получава едни големи 5 звезди, особено ако това наистина е последната част към Хари Потър.