Здравейте, приятели!

Макар и краят на годината и Коледа като цяло да ми действат супер подтискащо – реших да върна една забравена от мен, ако можем да я наречем, традиция. Именно писането в дневник. Само че модерният му вариант.

Не знам дали съм ви разказвала, но в самото начало аз не пишех мнения за книги – пишех за мислите си, за деня си, за какво ме тормози и пусках DIY картинки. Изтрих ги, може би малко от срам. Но чувството просто да си излееш разпиляните мисли, е добре за психиката. Затова ще си направим наша традиция – ще опитам в края на всяка седмица да ви напиша не-филтрираните си мисли тук.

Сега ще ви досяда малко, докато пия коледно кафе в Старбъкс, а навън вали.

Тази седмица не се случи, кой знае какво – ако съм излизала е било предимно по магазините в търсене на някакви оферти. Защо ли? Ами обикновено фалирам към края на месеца и няма да огрея никакви промоции на Черния петък.

От към книги – знам че тези дни в офиса ме очакват няколко пакетчета с невероятни издания, които нямам търпение да започна. Да не казвам колко имам да пиша, малко съм му разпуснала края – но опитвам сама да си наложа да спазвам поне някакъв график за постове или поне ще опитам. За момента през месеца съм си купила само една книга – Neverworld Wake – която е доста нова все още и бива сравнявана с „Един от нас лъже“. Като цяло мисля да запазя големият харч за годината за коледния панаир на книгата.

Като казах панаир – издателство Артлайн ще правят видеоразговор с Дерек Ланди в сряда. Какво да ви кажа, много „обичам“ най-яките неща да се случват в работни дни и като не си от София. Издателството не отговори на запитването ми дали ще пуснат някакъв лайв на разговора. Доста съм разочарована, знаете че за мен книгите на Скълдъгъри Плезънт са религия.

Друга тема, по която искам да ви помрънкам и мислех цяла вечер е свързана с писането на ревюта. Искам да чуя и вашето искрено мнение. Как мислите – яко някой пише само положителни ревюта в блога си, искрен ли е според вас? Аз лично избягвам да чета тякива мнения, защото пишещия реално не казва позицията си. Разбираемо е да харесваме/мразим някои книги, но искрено ли е мнение, в което не казваш защо една книга ти е харесала или не – ами пишеш общи работи? Може и аз да греша, но ще се радвам и на друго мнение.

Вчера дочетох „Покажи своето творчество“ и всъщност открих доста лоши черти в себе си, които за разбира се повече от човешки, но върху които искам да поработя. Именно да не намразваш никой заради успеха му или чувтвото познато на всеки – завист. Книгата ме вдъхнови да се съсредоточа върху собственото си развитие, отколкото да се сравнявам с другите. Все пак сме само хора.

Ще я карам по-позитивно и книжно. Ще се видим на края на следващата седмица.