Writing is fun

(Издателство „Егмонт, 448 стр.)

За книгата

Кат е фенка на Саймън Сноу. Е, всички го харесват, но за Кат да е фен е нещото, в което е наистина добра. Заедно с близначката й Рен са вманиачени по книгите за Саймън още от деца. Всъщност именно това им увлечение им помага да приемат по-леко факта, че майка им ги напуска.

Четат, препрочитат, посещават форуми, пишат фенска литература за Саймън, обличат се като героите и чакат с нетърпение последната книга.

Сестрата на Кат е надраснала детското си увлечение, но Кат не може. Не иска.

Сега двете са на път да заминат за колежа, но Рен е заявила твърдо на Кат, че не иска да бъдат съквартирантки. Кат трябва да се справя сама.

И така, новата й съквартирантка се оказва груба, професорът й по творческо писане смята, че фенската литература е краят на цивилизования свят, а красивото момче от курса иск а само да си говорят за думи… На всичкото отгоре Кат не може да спре да се тревожи за баща си, който е крехък и обичлив човек и не е бил сам никога досега.

За нея въпросът е дали ще се справи?

Може ли да преживее университетския живот без Рен да е наоколо? Готова ли е да започне да живее живота си? Да напише собствената си история?

И дали иска да го направи, ако това означава да остави Саймън Сноу в миналото си?
***

Книжно ревю

 

Макар че притежавам и книгата „Елинор и Парк“ реших, че „Фенка“ е по-подходящият избор да се запозная с творчеството на Рейнбоу Роуъл.
 
Историята в книгата се върти около близначките Кат и Рен. 
Кат е на 18 и е за първа година в колежа. Но не това е най-интересното от нея. 
Тя е обсебена от Саймън Сноу. Той е герой от поредица от книги и е магьосник, който учи в магическото училище „Уотфърд“. 
Има няколко главни герой заедно с него в сюжета на книгите на Джема Лесли, измежду които вампира Баз, прекрасната Агата, Пенелъпи и други. Саймън Сноу се присъединява към групата магьосници, известни като Маговете, които се борят срещу злодея Досад Подмолни, решен да изкорени магиите в света.
 
Доста е забавно как историята за Саймън Сноу доста наподобява тази на Хари Потър от към елементи. До Хари винаги са Рон и Хърмаяни, всички борещи се да победят злият магьосник Волдемор, както много читатели на поредицата са наясно.
 
Това беше едно от първите неща, които ме грабнаха в книгата.
 
Самата история като цяло проследява живота на Кат и Рен, когато отиват в колежа. Кат е от затвореният тип хора, предпочита да си стои в стаята и да пише фенска литература за Саймън и Баз. Докато Рен е точно нейната противоположност, обича да излиза и да общува с хора, винаги е много спокойна и уверена. Един прекрасен пример за това колко са различни хората вътрешно, дори и да си приличат външно.
 
Майка им ги оставя, когато са на 8 години и от тогава са заедно с баща си. Той постоянно работи върху проекти за рекламата агенция, в която работи, а момичетата се опитват да се грижат и за него и за себе си.
 
Кат и Рен се отчуждават и не само от факта, че двете са разделени да живеят с други хора в общежитието. Рен предпочита да излиза по купони и с момчета, а Кат се чувства най-комфортно седейки на лаптопа си поставяйки Саймън и Баз в най-различни ситуации.
 
Съквартирантката на Кат – Рийгън – я запознава с Ливай, симпатичното русокосо момче, което никога не спира да й задава въпроси. 
В началото е трудно, защото на Кат не е свикнала да живее с различен човек от сестра си, но Ливай и Рийгън с времето и помагат да се отпусне и без да се усети стават приятели. През цялото време Кат си мисли, че съквартирантката й излиза с Ливай, но е точно обратното. Така се заражда една много симпатична и леко объркана любовна история между двамата.
 
Междувременно в историята има и куп други неща, които също се случват – Кат посещава клас по творческо писане, баща им попада в болница, майка им се опитва да установи контакт с тях и т.н.
 
Но разбира се няма да издам всичко от сюжета, за да ви е интересно сами да я прочетете.
 
Лично на мен много ми хареса стила на писане – определено доста увлекателна и даже комична на моменти, историята ми се стори много жива и истинска.
 
Определено се оказа книга, която ми хареса и ме докосна едновременно.
 
Бях чула само хубави неща са книгите на Рейнбоу Роуъл, но разбира се винаги имаш едно на ум – това, че една книга се чете от всички не значи, че непременно може да ти хареса. Та с едно на ум купих и „Фенка“ и „Елинор и Парк“. След като прочетох „Фенка“ и съм напълно възхитена от начина на поднасяне на историята и стила на писателката, при първа възможност се ориентирам към „Елинор и Парк“.
Съветвам ви да направите същото. Приятно четене!
Давам на книгата 5/5 звезди.
***

Подобни постове

2 thoughts on “„Фенка“ – Рейнбоу Роуъл

  1. На мен също ми допадна „Фенка“ и заради това си и купих „Елинор и Парк“, но ако трябва да бъде искрена, от втората останах напълно разочарована.

  2. На мен тази книга много ми хареса. Елинор и Парк е също хубава, но по-различна. Едно от най-интересните неща при Рейнбоу Роуъл е, че всички книги са направо в различни жанрове.

Leave a Reply