Здравейте, четящи!

Днес ще ви споделя мнението си за една нова, ама току-що излезнала книга на издателство „Сиела“, именно: „Училището за добро и зло“. Преди да ме попитате: „Ама самостоятелна книга ли ще е?“, веднага ви казвам – това е първата част от поредица, като петата подред книга се готви за публикация тази година в чужбина. Надявам се, малко по малко да видим и останалите части при нас.

След кратко обикаляне из интернет, разбрах, че поредицата ще бъде превърната във филми, което ще е наистина уникално: https://www.imdb.com/title/tt2935622

Признавам си, че мислех да прочета книгата доста отдавна – първо корицата е убиец; второ сюжета е повече от необичаен – самата аз мислех, че е едно, а то се оказа друго; стилът на писане на Чeйнани веднага грабва, а хумора в книгата си беше точно за мен.

Страници: 440
Издателство: Сиела
Читателско преживяване: 5/5 звезди

Имало едно време,

две момичета, които били пълната си противоположност – особено външно. Едното било с дълги руси коси и зелени очи, а другото с черна коса и винаги в черни дрехи. Не – това не е от онези приказки със сладникъв край или начало или среда… тук всичко започва нормално, но всъщност се развива наопаки.

В селцето, където отрасват Софи и Агата, се вярва, че директора на Училището за Добро и Зло отвлича децата и ги поставят там да се учат на магия – добрите как да бъдат принцеси, а злите – вещици. Нетипичното на историята е, че типично изглеждащата на принцеса – Софи – бива оставена да се учи в Училището за Зло, а Агата в това за Добро. Определено не това, което очаквахте нали? Няма как да не предположите, че Софи би направила всичко да е в другото училище и е готова на какво ли не, за да докаже, че е 100% Добра и да бъде до своят принц. Милата Агата, се оказва пък заобиколена от типични облечени в розово клонинги на Софи. Така историята изправя две добри приятелки една срещу друга – едната в опит да се върне у дома, а другата да намери своят щастлив край. Само че, Злото никога не получава своят щастлив край, а Доброто винаги побеждава.

Книгата е един малко по-различен вариант на приказка, където се преплитат и елементи на магията и собственото ни детство. Чейнани ни загатва герои като Джак и неговото бобено стъбло, крал Артур и неговата Гуинивиер, Рапунцел, Пепеляшка и много други.

Чейнани е създал два напълно различни героя, като лично аз поне малко се асоциирах с Агата. Тя е представена като типичният аутсайдер, все облечена в черно, мотаейки се с котката си. А Софи е пълната и противоположност – прелестна, усмихната, добра във всичко, самовлюбена и повърхностна.

Хареса ми идеята зад книгата и постоянното неспиращо действие в сюжета. Убедена съм, че за миг няма да скучаете сред страниците и даже ще са ви малко.

И те живели щастливо до края на дните си… няма да го намерите сред тези страници.

Искрени благодарности на Издателство Сиела за предварителното копие от книгата, което ми предоставиха за прочит!