Привет, пандишпанчета!

За тази книга исках да пиша много много отдавна – тъй като може би бях едни от най-първите български читатели, които я получиха за прочит (за което съм искрено благодарна на издателството).
‘По-добре късно, отколкото никога’, казват хората! Та, ето ме и мен с мнение за първото „дете“ на изд. Benitorials.

„Удавниците“ не е от жанр, към който посягам често – паранормален съспенс. Но определено ми привлече вниманието със сюжета си, тъй като има нотка мистерия през цялата история – хем ти настръхват космите по ръцете, хем ти се чете и не ти се спира. Та, ако сте бъзливи, като мен, не я четете по-тъмно, сами и препоръчително на светнато. А, и след прочит не ходете до банята, не гледайте във вода или в огледала…

Макмеън ни поднася изключително поглъщаща история, която се разплита малко по-малко с четенето като има глави, които са през очите на главнята ни героиня Джакс, която се намира в 2019г. и такива през очите на Етел Монро, която е живяла през 1929г.

Джакс получава внезапно обаждане с новини, че сестра ѝ е починала и се налага да се върне в родния си дом в „Спароу крест“ и да я погребе. Остава шокирана, когато научава, че сестра ѝ се е удавила – имайки предвид, че е била опитна плувкиня. Определено нещо и намирисва, когато в родната си къща, където е живяла сестра ѝ намира тонове проучвания и записки относно басейна в имота. Прочитайки ги, тя си спомня как сестра й и е повтаряла, че е виждала майка им (която също се е удавила в басейна, като са били по-малки) да я вика от изпод водата да дойде при нея.
През 1929г. Етел Монро толкова отчаяно иска дете, че чува слухове за извори, която изпълняват желания. Само, че макар и да получава желанието си, разбира, че то си има цена – както водата дава, така и отнема нещо от теб. През онова време всички в околността започва да ги е страх от изворите, след като тайнствено избухнал пожар разрушава хотела, който се е намирал там, взимащ жертви. Започва да се говори, че водата е прокълната. Но Етел и съпругът ѝ започват да строят имот точно до самите извори, поради притеснения, че ще загубят детето, което водата им е дала. Същата вода, която през 2019г. изпълва басейна на семейството на Джакс.

Имаше много моменти в книгата, в които като четох и просто изтръпвах цялата. Най-най са ми неприятни призраци на умрели девойки или още по-скоро дечица да скитосват в тъмното и да те чакат да се побъркаш – както във филми, така и в книги.
Беше ми странно в началото, защо писателката е избрала действието да се развива в двa различни векa – но с прочита се разбира наистина как всичко се напасва, като част от пъзел и просто кликва в главата ти и ефекта става пълен… смразяващ кръвта.
А краят… направо нямам думи за него!

Оценявам читателското си преживяване като 4/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!