Тhe Language of Тhorns от Leigh Bardugo

Здравейте, четящи!

Най-сетне реших да седна и да напиша нещо, макар и кратко, и да ви изкажа мнението ми за Тhe Language of Тhorns от Liegh Bardugo, която приключих днес. Реших да разнообразя книгите, които чета напоследък с тази книга с приказки. След запитване в Instagram към любимите ми bookstagram-ъри, книгата на Лий Бардуго победи със 17 гласа преднина пред книгата на Мартин „В дома на червея“ (която също планирам да прочета много скоро). Беше си цяла дилема дали да си я взема, заради леко надутата й цена. Самата книга с приказки е направена по-абсолютно уникален начин. Пълна е с прелестни илюстрации, които обгръщат страниците или се видоизменят от началото до края на историите. В книгата има 6 разказа, които всъщност бяха доста неочаквано дълги.

За всеки, които е чувал или не, Тhe Language of Тhorns е книга с приказки, искам само да допълня – тя не е по никакъв начин свързана с поредицата Гриша, написана от същата авторка. Води се, че се развива в същата вселена (което и картата отзад доказва), но няма нищо общо или свързано с героите или историята в Гриша. И именно това го споменавам, защото самата аз не съм чела поредицата и може спокойно да се чете отделно като приказки. Толкова е по-лесно да спреш и да си отдъхнеш след всяка. Ако беше нормална книга, винаги щях да искам да гоня края.

Goodreads линк: Сюжет 
Страници: 281

Читателско преживяване: 4/5 звезди

Лично на мен първите три приказки макар и доста потресаващо странни, най-вече заради краят им, ми харесаха най-много. Признавам си, че едвам издържах последните две в книгата. Но все пак трябваше да мина през тях, за да пиша книгата като прочетена.

Приказките бяха с доста шокиращ край от това, което очаквах. Спрямо други отзиви, тази книга с приказки е съвсем различна от книгите, които писателката е издавала досега. Определено не препоръчвам четенето им късно вечер (което и аз направих), защото най-малкото ще ви преследват кошмари. То, не бяха кралици раждащи деца вълци; крале, които убиват животните на поданиците си тайно, за да излезнат като героите на деня; говорещи лисици; бащи канибали; оживяващи играчки и човешки жертвоприножения. Като цяло изобщо не беше това, което очаквах да намеря, когато отворя книгата.

Но въпреки странността си, всъщност признавам, че са написани много добре. Имат един малко стар начин на изказ, който не може да се види вече в книгите с приказки в днешно време. Но да -Тhe Language of Тhorns е книга за смелите по душа.

2 comments Add yours
  1. Ей,тази Лий Бардуго!Прочетох първата книга от Гриша и мога да кажа,че изобщо не ми допадна.След това дадох шанс,като си закупих Six of Crows,но стигнах до около стотната страница и се отказах!Май не е моето нещо,а и ти сега с това ревю съвсем ме убеди-кралици раждащи деца вълци…не мерси.Супер зловещо!

    0

    1. Ако някой ме беше предупредил, може би щях да си спестя 27 лв. покупка, ама хайде – каквото станало, станало. Six of Crows още ме чака, Гриша даже не съм я почнала 😀

      1+

Вашият коментар