Издателство „Егмонт“, Брой страници: 368 стр.
ВИНАТА Е ТВОЯ. СЕГА ЩЕ СИ ПОНЕСЕШ ПОСЛЕДСТВИЯТА.
Можете ли да повярвате – Зевс обвинява мен за битката с Гея?! Само защото великата богиня на земята съумя да подмами едно от чедата ми – Октавиан – да потопи гръцките и римските герои в братоубийствена война, която едва не срути западната цивилизация… Защо, в името на Тартара, да съм виновен аз?!
Остави другото, но сега съм прокуден от Олимп в тялото на шестнадесетгодишно смъртно момче с акне и всичките други екстри! На всичкото отгоре Делфийският оракул е замлъкнал, неспособен вече да предрича бъдещето. Най-унизителното от всичко е, че съм задължен да служа на улично хлапе, което се защитава като замерва хората с гнили плодове.
Зевс няма как да очаква да оправя пророческия проблем сам, нали?! Не и в това си безпомощно състояние. Май е време да посетя лагера на нечистокръвните, където, може би, ще успея да открия зародиш на талант сред плявата… ъ-ъ-ъ, имах предвид героите, който да ми помогне в това начинание. Без съмнение, ще ме посрещнат като знаменитост! Ще ми предложат дарове – грозде, „Орео“ или – о, богове – бекон! Ммм!
Да, ако оцелея след това, със сигурност ще напиша ода за бекона…
След дълга пауза след първоначалното започване на книгата, тези дни пак я грабнах, че даже я й приключих. За който вече се е сблъсквал с творчеството на Риърдън, определено няма да се разочарова с тази поредица.
До колкото разбрах се развива след книгите за Пърси Джаксън и тези за Героите на Олимп.
Нещо което горещо препоръчвам – прочетете горните две поредици преди да започнете „Изпитанията на Аполон“, иначе няма да си имате и най-малка идея кои са голяма част от персонажите в книгата. Сега вече знам, затова сега ще се ориентирам най-сетне да прочета Пърси Джаксън. Още по-хубавото – мога да си го взема преиздаденото издание с новите корици.
След това кратко лирическо отклонение, в първата част от тази нова поредица, Риърдън ни прави част от изпитанията или необходимите подвизи, през които наказаният от Зевс – Аполон – трябва да премине. В книгата имаме време да го опознаем като 16 г. смъртен тинейджър, без особени божествени таланти и доста акне. С помощта на Мег – младо момиче, което го спасява от побойници – отпрашват за лагера на нечистокръвните. Изглежда, че за да си върне статута на бог Аполон ще трябва да реши проблема с липсата на пророчества. Цялата история е представена от гледната точна на Аполон, но с типичния хумор на Риърдън.
Лично за мен най-забавни бяха сцените, в които и Пърси се появяваше да помогне, дори и за малко и трябваше да мотивира Аполон да вземе да се стегне и повярва малко в 16г. си аз.
Аз мога да кажа, че съм чела Магнус Чейс само до сега, който ме разрева от смях. За жалост, с тази книга Рик не успя да ме разсмее дори малко, но пак си беше трудна за оставяне – сигурно затова я приключих за 1 ден след повторното отваряне.
От тази поредица за момента има 5 планирани книги, а втората част на Магнус е планирана да излезе на 4-ти Октомври на английски. Аз съм сигурна, че след превода на книгите, ще ги видим издадени и при нас.
А аз сега бягам да издиря от хубавите издания с новите корици на Пърси в близката книжарница.
Давам на книгата 3/5 звезди
/Liked it/
