Привет, пандишпанчета!

Long time, no see!
Аз имам навика да изпадам от лицето на Земята и после бурно да се появявам с ревюта в блога – at this point вече си е в кръга на нормалното така да се рече! Но шегата на страна, ежедневието много ме погълна във водовъртеж на кафе и работа.

Книгата „Пътят“ е първият художествен роман на Юлияна Дончева, която лично на мен ми е по-известна с по-дръзките си книги. Прочетох онлайн че това е било започнато с идеята за сериал, който в крайна сметка се е превърнал в книга. Нямах очаквания при започването на книгата, но останах наистина впечатлена от историята и колко истински бяха героите.

Историята проследява живота на Виктория, който не е чак толкова привидно вълнуващ – работа в коорпоративния свят, любовница на шефа, чувстваща се самотна. Но най-добрата ѝ приятелка Елица я убеждава да се включат в преход от Ком – Емине, който ще трае 21 дни и е общо 600 километра. Но можете да си представите, че две момичета от града, не знаят дали могат да се справят с нещо толкова тежко, без удобствата, на които са свикнали. Но сами се убеждават, че това е наистина едно от най-истинските им преживявания – не само, че ги среща с хора, които не са очаквали, но и се налага да се изправят срещу реалността, да видят кое е важното и да пренаредят живота си.

Наистина остави трайна следа в мен, защото я четох във време, когато дебатирах сериозно дали да не си сменя (вече предишната) работа. Мисля, че я четох точно в правилния момент, защото историята много ме плени. Сега ще кажете, че има къде-къде по-добри книги и сигурно сте прави, но мога да потвърдя, че я дадох и на друг да я чете и също беше останал с хубаво впечатление след прочит.

Оставам изборът на вас, а дотогава – вземайте смели решения!

Оценявам читателското си преживяване като 4/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!