Предистория или фенфикшън е „Riverdale: Предишният ден“

Предистория или фенфикшън е „Riverdale: Предишният ден“

Здравейте, четящи!

Тук съм, за да ви донеса поредното ревю и мнението си за още една нова книга, именно – „Riverdale: Предишният ден“.
Така наречената предистория на сериала или поне така маркетирана.
Нека ви обесня, какво не ми хареса и какво ми хареса в книгата.

Аз съм мега, даже гига фен на Riverdale! Гледам го от самото начало и обожавам сериала. Честно казано мисля, че е леко гениален – винаги има изненади в него и досега не съм срещнала повтарящи се неща с други шоута. Riverdale всъщност е базиран на дълга поредица комикси, които обхващат всичките ни познати главни герои, но има и такива за всекиго отделно – предимно такива с Арчи.
Чела съм част от комиксите и мога да кажа, че няма някакви конкретни разлики със сериала и мисля, че сценаристите му доста добре са се справили с изграждането му.

Първото ми разочарование с книгата дойде от това, че си мислех, че е написана от някого свързан по някакъв начин със сериала. Но не, всъщност е написан от писателката Микол Остоу, която явно обича да пише достоверни фенфикшъни за известни поредици. На гърба на книгата пише, че е работила и по комиксите за Арчи. Но все пак, няма пряк пръст и общо с продуцирането или каквото и да е със сериала. Не знам, на мен ми повлия доста отрицателно към самия начин да възприема книгата.

Другото нещо, което ми повлия доста отрицателно е грешно преведените имена на познатите ни герои. Като фен на сериалът, това е едно от нещата, които най-много ме ядоса.
Някакси преводачката на книгата е решила, че познатите герои на всички ни, трябва да се казват ей така:

Джъгхед = Каната (обяснение: така било преведено от някаква си телевизия; явно нито телевизията, нито преводачката са наясно, че имена не се превеждат); Кана, по-скоро куха лейка да го бяха написали и да си стиснем ръцете а? Примерно, сестра му – Джелибийн – името й е написано правилно, но като нищо щеше да е преведена Желирани бонбони;
Хърмаяни Лодж = Хърмаями Лодж – не знам чия велика идея е била на две места в книгата името на майката на Вероника да е Хърмаями, с М. Даже за пример, ще напиша тук името й на английски и вие ми кажете, кое е вярното – hermione lodge;
Хуакин = Джоакин – не знам какво да ви кажа вече, мисля, че се отказвам – това е basic превод на мексиканско име. Joaquin винаги, винаги навсякъде се е превеждало не като Дж, а като Х. Гледала съм прекалено много филми, че без степен по филилогия да го знам. Ако греша ме поправете?!

АКО, някак си, по магически начин успеем да се абстрахираме от предишните 2 огромни неща, донесли сърдечен удар на моето фенско сърце – книгата всъщност е интересна и горе долу правдоподобна.
Според мен всеки фен, който прочете „Предишният ден“ мисля, че се съгласи, че историята как арестуват бащата на Вероника звучи на място. Джъгхед (по който съм луда – много ясно) разбира, че баща му отново е част south side serpents, а Арчи почва да се задява с учителката си по музика. Поли и Джейсън се готвят за своето бягство, Шерил си е просто Шерил. Като цяло идеално се вписва в картинката на случилото се преди трагичния 4ти Юли.

Историята ме остави със смесени чувства и затова и давам само 3 звезди. Постарах се да й се насладя, доколкото е възможно. Грешките по имената на героите, лично аз, не мога да ги пропусна и преживея – особено като фен. Предлагам сами да се убедите дали написаното от Микол Остоу влиза в картинката на Riverdale или няма място в света.

Оценявам читателското си преживяване като 3/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: