Светът на Зоя Димитрова и Тони Кириаку, който ще откриете чрез тази майсторски разказана история ще ви очарова, разсмее, замисли и разтовари от ежедневните тревоги. Да четете тази увлекателна книга е като да се отправите на пътешествие с приятели. Заедно ще посетите красиви плажове, ще опитате вкусна храна и ще се запознаете с много интересни хора. Топлите и темпераментни герои ще докоснат душата ви и ще се свържат с емоциите ви по истински и чист начин. Няма да усетите кога сте я прочели, а след като я затворите за последен път ще ви се прииска да звъннете на Зоя и Тони и да ги питате как вървят нещата и какво им се случва напоследък.
Линк към Хеликон
С мъка на сърцето, ще си призная, че рядко чета книги от български автори. В днешно време книгите, които масово се четат са на чуждестранни автори. А не трябва да е така!
След прочита на тази книга, искам определено да кажа, че и тук имаме с какво да се похвалим – и ние имаме прекрасни писатели. И го казвам без значение от жанра, защото си е истина.
Книгата не е обемиста, а всъщност точно обратното – не беше, но ми се искаше да е!
Повечето хора, които ме познават знаят, че макар и да съм заклет фентъзи фен – обожавам да чета книги от различни жанрове – не ми харесва да затварям очите си и за други книжни находки и после да съжалявам.
Няма как да не споделя, че прочитането на тази книга беше толкова приятно и освежаващо – историята е романтична, въвличаща ни в животите на Тони и Зоя и разказваща ни за тяхното запознанство и как то прераства в любов. Тони е грък, а Зоя българка и макар да се запознават буквално на един светофар, може да усетите историята им все едно сте част от нея.
Хареса ми стила на писане и начина, по който се развиваше действието. Най-вече ми допадна това, че докато четеш имаш чувството, че е по истински случай (но това само писателката може да издаде). Кара те да се чувстваш, не като някой страничен наблюдател, а като част от самата история – през цялото време бях толкова погълната, лесно е да се поставиш с ролята на главната героиня и да заживееш в книгата.
Честно да си призная, много ми се искаше историята на Тони и Зоя да има продължение в следваща част – да прочетем още малко за живота им и за изпитанията, през които понякога трябва да премине една истинска любов!
Тайничко ще се надявам за продължение, ако ли не – определено ще следя за други книги на Доротея Петрова, защото си заслужават времето и прочита!
Приятно четене!
Давам на книгата 5/5 звезди.
One thought on “„На Светофара“ – Доротея Петрова”