Здравейте, книголюбители!
Прочетох „Нашите мастилени сърца“ още преди седмица, но вътрешно дебатирах дали искам да пускам мнение за нея. Още отсега казвам, за да е ясно – това не беше моята книга. И тъй като тук си казваме само истината (и не „леем олио за пържени картофки“), ще ви кажа моите причини, поради които това не беше моята книга.
Имайки предвид, че чета предимно книги в YA жанра, когато видях, че книгата на Кристъл Съдърланд ще излиза – нямаше как да я подмина. Описана като история за първата любов, аз се подготвих за разбито сърце и много емоции. Уви…
Винаги съм си мислел, че моментът, в който човек среща любовта на живота си, ще е като по филмите…
Един от големите проблеми, които имах с книгата бяха героите. Хенри се влюбва в странната Грейс, която върви с бастун и около една страница ни се описва колко лошо мирише (супер излишно, ама ей така за драматичен ефект). Грейс, с фамилия Таун (свършиха ли всички имена за герои на планетата), е заобиколена от много тайни, които се разкриват малко по-малко в цялата история.
Не мога да го опиша с думи, но с всички сили ми се искаше да мога да направя някаква емоционална връзка с героите. Самият сюжет ми беше много плосък, а героите ми бяха скучни. Ако книгата не беше толкова малко страници, сигурно щях да съм я зарязала още в началото.
За кратък миг видях светлина в тунела, когато се споменава, че Хенри обича да пише и из книгата има кратки поеми. Но това, беше рязко зарязано, за да гоним любовната нишка в книгата.
Хареса ми как историята се разказва от името на Хенри, но когато започна да се изливат страници с неговите банални мисли, ме загуби напълно. Грейс определено е момиче с много психологични проблеми, както ще видите от книгата – но уж нали любовта не пита като дойде. Просто беше странна комбинация.
Имаше един момент, който ми направи много лошо впечатление е – как Хенри намира профила на Грейс в Faceboook и там тя изглежда прекрасно, влиза се в детайли колко хубаво тяло имала и какви медени къдрици (бла-бла-бла) – което кара Хенри да се влюби повече в това, което е била, а не да я приеме такава, каквато е. Да, Грейс има да премине тепърва през много истини, които трябва да преодолее, но все пак – супер повърхностна сценка.
Като завършек – прекалено тийн с излишна драма. Лично не бих я препоръчала на някой по-голям от 14г., след като има толкова по-хубави тийн книги на пазара.
Оценявам читателското си преживяване като 2/5 звезди.
Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!
