Преди да прочета тази книга не се бях интересувала чак толкова много от имунни заболявания, но всъщност се оказва, че писателката е използвала реална болест, около която да се изгради сюжета на книгата си. Така наречената на кратко ТКИД или „детето в синдрома на балон“ е наистина доста тежка и много трудна за лечение болест (всъщност доста се интересувам от медицина). Проучванията показват, че много малко деца се раждат с такава болест, която обикновено се наследява генетично и за голяма жалост тези деца в много малко случай оцеляват след първата година от живота си. И все пак някакъв вид лечение има – чрез трансплантацията на клетки.

И до тук спирам с плашещите статистики – и пристъпвам към ревюто на книгата. 

Та принципно, ако книгата не беше включена в една от BOPS кутиите, лично си признавам, че иначе не бих посегнала да си я купя от книжарниците. Аз бягам от книги, които са прекалено любовни и ревливи – ама ей на – тази всъщност се оказа добро попадение. Чете се бързо, приятна е, интересна е и наистина ме трогна историята на болната тинейджърка на име Маделин, която повече от всичко иска да обиколи света.

Заболяването ми е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – аз съм алергична към света. Никога не излизам от вкъщи, не съм била навън от седемнайсет години. Единствените хора, които виждам, са мама и медицинската ми сестра Карла.

Ала един ден пристига камион за пренасяне. Нови съседи в къщата до нас. Надниквам през прозореца и го виждам. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му. Усеща, че го наблюдавам, и вдига поглед към мен. Аз не извръщам очи и продължавам да го зяпам.

Името му е Оли. Искам да разбера всичко за него. Така и правя. Научавам, че е забавен и кипящ от живот. Научавам, че очите му са с цвета на океана. Научавам, че когато говоря с него, целият свят се разкрива пред мен, и усещам как се променям… Започвам да искам всякакви неща. Искам да изляза от моя въздушен балон. Искам всичко, всичко, което светът има да ми предложи.

Навярно не можем да предвидим бъдещето, но все пак има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли. И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа.

Реших, че няма повтарям кратките резюмета, които всеки лесно може да открие в goodreads с няколко клика на мишката- затова се разтърсих за информация, която също се намира толкова лесно, но е още една идея по-интересна.

Едно от главните неща след прочита за мен беше, какво е вдъхновило писателката да напише такава книга. Това е извадка от интервю с писателката Никола Юн от интернет за сайта mashable.com – статията от тях , превода от мен:

Какво ви вдъхнови да напишете тази история? Всъщност започнах да пиша тази история, когато дъщеря ми беше на около четири месеца и бях наистина нервна майка. В началото се държим с децата все едно са чупливи. И започнах да си мисля, какво би станало, ако има момиче, което винаги е познавало такова ниво на закрила каквато майките дават на новороденото? Просто започнах да си представям какво би и причинило това, връзката й с майка й и как живота й ще се промени, ако други хора започнат да идват в него.

И в този ред на мисли, започнах да търся още и още и всъщност се оказва, че тази книга в момента е в процес да бъде направена на филм. А него, можем да очакваме догодина:

Историята не е от леките, но един върл книгоман може да я погълне за няколко часа. Харесаха ми различни бележки, въпреки че книгата си е роман е пресъздаден да изглежда малко като дневника на Маделин. Като цяло проследяваме историята през нейните очи. И ако още не сте разбрали във „Всичко, всичко“ се разказва за отношенията между майка и дъщеря, за израстването и предимно – какво сме готови да направим в името на любовта.

Приятно четене!

Книгата получава заслужени 5 звезди, заради силната история, която Юн ни поднесе.