Леговище на сънища – Либа Брей

Леговище на сънища – Либа Брей

Здравейте, четящи!

Почивните дни свършиха, а с тях и краят на скатаването ми от писането на мнението ми за тази невероятна книга. Признавам си, че отлагах да започна да я чета нарочно, знам колко ще трябва да чакам за следващата част…. но като ми е много любима, нямаше как да продължа да я отлагам. Тук е и мястото да спомена, че 656 страници ми се сториха като 200, като по никакъв начин не усетих обема на книгата и той не ме притесни, както понякога става с други издания. Имам една дума за книгата – У-Н-И-К-А-Л-Н-А!!!

Линк към част едно: Ясновидците
Goodreads линк: Сюжет 
Страници: 656 
Издателство: Емас
Читателско преживяване: 5/5 звезди

Либа Брей се е постарала отново да ни държи на нокти през цялата книга. От време на време започват да ти настръхват косъмчетата по ръцете, да се озърташ параноично иззад рамото си. Няма смисъл и да крия, колко много ми хареса паралелното развитие на много малки самостоятелни истории в една. Хареса ми как освен тези малки истории, в които опознахме повече ясновидците, се прокрадна и главната линия на историята. Случиха се толкова много неща в тази част, че просто няма как да ги изкоментираме всичките.

Супер накратко Леговище на сънища продължава главната история от първата част на Ясновидците, но този път нашите герои със специални сили ще трябва да се съюзят, за да преборят зъл дух, който държи насила хората в сънищата им. Разбира се историята е доста по-многопластова от това.

“For dreams, too, are ghosts, desires chased in sleep, gone by morning. The longing of dreams draws the dead, and this city holds many dreams.”

Все като започна да чета тази поредица, се сещам за онази старомодна песен „Ню Йорк, Ню Йорк“…. и ме обзема едно топло чувство за онези времена, които единствено можеш да видиш на черно бял филм. Историята директно те пренася там – с нашите ясновидци – из улиците на забързания град с Йиви и Сам, в музея с Джерико и Мейбъл, С Тета и Мемфис в пищно кабаре или с Лин Чан и Хенри в света на сънищата.

Не знам за вас, но лично тази книга ме направи голям симпатизант на Сам Лойд. От момчето, което краде пари от портфейлите на хората, в моите очи се превърна в момчето, което краде сърца. До тук бях с Джерико и краткия му момент с Ийви от предишната част. Налагайки се да се правят на двойка – Сам и Ийви – мисля, че и сами осъзнават, че са просто перфектни заедно.

Тета и Мемфис са ми една от любимите двойки, особено защото през онези години, не е било напълно прието бяло момиче да излиза с чернокожо момче. Милият Хенри обикаля ли обикаля света на сънищата в търсене на своят любим Луис, междувременно попадна на Лин Чан, която има същата способност като него. Историята на Хенри и Лиус ми се стори много трогателна, защото другото табу по онова време е да показваш публично, че харесваш мъже. И… пак се отплеснахме…

Усещам как кръга започва да се свива, но все още не разбирам каква е ролята на Мъжът с цилиндъра в историята, какво точно е проект „Бъфало“ и дали е възможно всичките сили да бъдат породен от държавен експеримент, което си е моя лична спекулация и изобщо не обяснява магическите неща в книгата.

Либа Брей жестоко ни забърка в един фантастична история, която нямамм търпение да продължи. Третата част вече е публикувана на английски и съм чувала повече от уникални неща за нея, разбира се без спойлери.

Искрени благодарности на Издателство Емас за копието от книгата, което ми предоставиха за прочит!

4 comments found

  1. Пък аз винаги съм харесвала Сам Лойд, макар и да е арогантен задник от време на време 😀
    Джерико и Ийви ми бяха „no-no“ още в „Ясновидците“ 🙂

      1. Само чакам и Ийви да се освести и да си го вземе тоя хубавец. Вярно, че е много глезена и вятърничава, ноо някак много ме забавлява това девойче.

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: