Здравейте, четящи!
Сама не мога да си повярвам, че я приключих тази тухла! Мисля, че заслужавам да се самонаградя – със сладолед….
Отлагах ли, отлагах, аз тази книга – разбира се, само защото е над 600 страници. Покрай „Четатона на мастилените калинки“, най-сетне наваксах с четенето и отметнах тази тухличка. Мистър Кристоф ме закопа дълбоко с „Нивганощ“ и чак сега осъзнах, че „Имумине“ е като детска приказка спрямо кървищата, псувните, секс сцените и убийствата в тази книга.
Страници: 632 Издателство: Егмонт Читателско преживяване: 4/5 звезди
Няма как да не спомена, че историята ме отблъскваше на моменти с вулгарността си. Но за разлика от това, нямах проблеми и спънки в навлизането в историята, както много хора втърдят, че срещат.
Сюжетът на кратко следи прехода на Мия Корвере от младо момиче в завършен убиец. Ако не можете да запомните името й – не се притеснявайте, чичо ви Кристоф ще ви го напомни над 10-тина пъти в една глава. От „Илумине“ не бях останала с прекалено окончателни изводи за Кристоф и стила му на писане, трудно беше да го отделиш от този на Ейми Кауфман. Но в „Нивганощ“, разбрах какъв психопат е Джей наистина. Доста сцени в историята бяха прекалено брутално описани. Но точно заради това разбирам защо мъжката част от читателите, биха харесали книгата.
Като за начало, книгата не е хич за YA жанра и мисля, че е по-скоро за възрастни (примерно над 18). Второ – на гърба на книгата пише, че е подходяща за 16+ годишни, но за мен лично е далеч от подходящата й възрастова група. Не можеш да пишеш за полови органи, оргазми, секс сцени и какво ли още не и да го тикаш в ръцете на младите читатели – не ми се вижда, като добър пример независимо от жанра. Опитват се да ме убедят, че спрямо други книги за асасини всичко е коректно написано и спрямо това би трябвало да се съглася. Сори, ама няма да стане хора. Макар и това да е първата такава книга, която съм чела от подобен тип, не мога да се съглася ни най-малко (както знаете не съм Маас фен и не съм започвала поредицата й за асасини даже.)
Макар и прекалено предсказуемият сюжет, книгата всъщност ми хареса и то доста. Станах фен на господин Благ – все пак е котка, какво друго очаквате. Силно ми е интересно, какъв курс ще поеме историята и какво ще научим за здрачините.
Въпреки всичко, Кристоф успява да ни поднесе един силен женски главен герои. Признавам, че някои от изказванията на Мия бяха повече от култови и ме докараха до смях на глас и странни погледи от срана на половинката ми.
Не ме замеряйте с камъни, но така и не прочетох бележките под линия. Може да вините моят Киндъл, в който бележките излизаха най-накрая на файла и беше крайно некомфортно да маневрирам от текста до тях и обратно. Смятам да ги прегледам преди да започна Божигроб, тъй като разбрах, че са много забавни и уникално свързани с пояснения за създадения свят.
Като оставим странните неща за мен, в книгата, развитието на историята беше мнохо динамично и запленяващо. Хареса ми, че писателят ни прави част от света на чираците. Проследяваме тежките изпитания, през които трябва да преминат, за да станат завършени остриета.
Влюбих се в огромната магическа библиотека на Червената църква – не толкова в безпощадните книжни червеи ядящи хора. Един от любимите ми цитати ще си остане:
Твърде много книги. Твърде малко векове.
Интересно е да проследим дали нашите бъдещи убийци ще успеят да отмъстят за близлите си.
Препоръчвам да не съдите предварително книгата колкото мен. Признавам че останах приятно изненадана. Дайте й шанс, защото е нестандартна и вълнуваща и толкова извън кутийката на YA жанра. Историята определено поглъща и след известно време неспиращо разлистваш страниците една след друга. Не се плашете от обема или от това да навлезете в нов свят – това е най-хубавата част от четенето.
Искрени благодарности на Издателство Егмонт за електронното копие от книгата, което ми предоставиха за прочит!
Discover more from Writing is fun
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
One thought on “Кървища, книжни червеи и магически библиотеки в „Нивганощ“”