Привет, пандишпанчета!
Преди един ден успях да прочета, първата част от тази вещерска поредица на Кери Манискалко и честно казано и за тази книга съм със смесени чувства. Определено станах подвластна на красивата корица и на английското и на българското издание. А съвсем наскоро излезе и втората част на английски, което още повече ме накара да искам да я захвана.
Автор: Кери Манискалко
Издателство: Сиела
Издание: Мека корица
Брой страници: 416
Действието на „Кралството на прокълнатите“ се развива в Палермо през 19-ти век, където Емилия, която е вещица и нейното семейство живеят и управляват доста популярен ресторант. Те живеят доста нормален живот, докато крият силите си от хората. Докато една вечер тя не открива тялото на своята сестра близначка Витория с липсващо сърце. Погълната от отмъщение Емилия е готова на всичко, за да открие убиеца на сестра си. Съюзява се с Гнева, един от принцовете на ада, въпреки предупрежденията на баба си и открива, че покрай смъртта на близнака й има повече тайни, отколкото даже е предполагала.
Историята, лично за мен, беше доста мудна на моменти. Щеше ми се фокуса да беше повече върху по-интересните части, отколкото в дребните неща, които с нищо не допълваха сюжета – като готвенето, което се развиваше в книгата. От него само огладнявах…
Много ми се искаше и главната героиня да беше малко по-малко концентрирана над поставената задача, вместо да се шматка наляво и на дясно. Бива описана като много привързана към семейството си, но в един момент не се връща с дни, все едно е в някакъв транс. Като цяло спада към леко наивния тип – макарче уж писателката се опитва да я опише, като много специална и силна. За разлика от нея принца на ада – Гняв, беше много интересен и доста свеж за динамиката на книгата. Поне за мен „любовната нишка“ беше избягала през прозореца. А определено е голям минус, ако не мога поне малко да се свържа с героите.
За сметка на всичко това историята компенсираше с красивата Сицилия. Но тя сама не успя да издържи сюжета на ръце и разбрах края на книгата още в самото и начало. И все пак, не се знае какво ще ни чака в следващата част. Може нещата да седят друго яче – и определено искам да проверя дали е така!
Оценявам читателското си преживяване като 3/5 звезди.
Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!
