Книжен мазохизъм – #Четадор или по-скоро #Хейтадор

Здравейте, четящи!

Признавам си открито, аз съм grumpy cat, ама в човешката му форма! Ако не знаете, сега ще споделя, че аз мразя (ама мразя на n-та степен) на правя книжни тагове… ама за този реших да направя изключение! На няколко пъти ме тагнаха, та викам да се отзова на призива на #Четадор, който заради написаното от мен по-долу преименувам на #Хейтадор… Тази седмица ми тръгна наопаки, отговарям на всички на въпреки и съм много нацупена като кисел лимон, че в жегата трябва да работя. Ама на, каквото такова – затова ще си излея тук негодуванието от живота. Всичко по-долу са моите лични наблюдения през годините и си е време да си кажем истината, такава каквато е.

Айде да започваме!


1. Книга, която не ми е харесала, но въпреки това съм завършилa:

Мисля, че не мога да се сетя за конкретна. В последните години съм на метода – ако нещо не ми харесва, да го оставя да си почине малко и после пак да го продължа или да прочета нещо в периода на пауза от съответната книга. Животът е прекалено кратък да се тормозим да четем книги, които не ни харесват.

 

2. Автор, който продължавам да чета, въпреки че вече не ми е толкова любим:

Тъжно, но истина – Дж. К. Роулинг! Макар и да й бъда вечно признателна за магическото детство, което ми даде – тая жена няма спирка, толкова ли е гладна за пари? Не й ли стигат? То не са по 2 смени на корици на изданията на година, ами и илюстрованите издания, филмите, мобилната игра, пиесите, кратките истории в допълнение!!! Не берем пари от дърветата! Напълно я издои като малка угоена крава тая поредица… Хубав беше първият прочит на старите оригинални корици, с които израстнах. Не ми трябват хиляда копия на една и съща книга, нито издания на варианти на пиеси – които са от зле, по-зле и нямат място в поредицата. Искам да вземе да спре нон-стоп да лъже хората и наистина да спре да пише повече неща в света на Хари Потър! Ама няма нали – защото всичките й други проекти не струват и не й носят толкова пари! ПФФФФТТ (обръща масата)!

 

3. Книжен навик, от който се дразня, но продължавам да правя:

Аз съм т. нар. book hoarder – купувам книги, не не, аз направо си ги складирам! Та, като всеки книголюбител искам да имам всички книги на света, дори да ги харесвам или не; да ги прочета на момента или да седят сто години на рафта ми – просто трябва да ги имам. Затова библиотеката ми се пръска отвсякъде и няма място за повече… сигурно затова имам един кашон с книги в гардероба си вече…

 

4. Неща в ревюта/видеа, които не харесвам, но упорито чета/гледам:

ОЛЕЛЕ БОЖКЕ, от къде ли да започна! Толкова много са нещата, че чак не знам дали поста ще ми стигне да ги напиша. И както казах, това е един много странен пост, написан от един много крив човек (или поне такъв е денят).

Та, за ревюта, малейййй, какви неща имам да ви казвам! Като блогър, от доста години вече, съм забелязала доста лоши неща в ревютата и в начина, по който хората пишат или се изказват за книги. Ако искате се цупете, но нещата са такива, време е за малко reality check!

Не, няма да посоча преразказването на сюжета вместо ревю, не съм овца от ничие стадо – всеки има начин да пише ревюто на която и да е прочетена книга, както намери за добре. Някой път се прави, за да ти запалят интереса – посочвайки неща, които не са сложени на гърба на корицата и да те накарат да я прочетеш. А друг път, просто използват част от историята, за да могат да ви запознаят с нея, за да тръгнат да описват героите и стила на писане и т.н.. Не може да се тръгне от никъде, читателя не е гадател, иска да знае за какво иде реч, па ако ще някой да го дразни! Все пак ревютата на книги са за всички книголюбители, не конкретно за блогър обществото. За това толкоз!

Иначе, най-много, ама най-най-най-най много мразя да чета ревюта на книги, от които направо тече един тон олио като от фритюрник за картофки! Всеки е наясно, че да си блогър по някое време те довежда до момента, в който издателствата ти да предлагат книги за ревю и т.н. Да си ги говорим нещата направо, няма какво да се правим на принцеси с кайма и кашкавал, та така… Доста от хората се чувстват малко или много задължени към издателствата (особено по-малките страници) и като видиш ревю на книга, което си личи, че е мега прехвалено – започваш да се чудиш, заради безплатната книга ли го правят, да не ги намрази някой ли или наистина им е харесала (което спрямо съответните ревюта си е супер оспорвано). Още повече, като някой ви погледне блога и види, че само суперлативи пишете за всичко, което сте прочели – моментално ще се усети, че нещата яко намирисват. И ето така аз спрях да следя доста хора. Сори, но сори – така си е!

Другото нещо е като видя ревю тип Литературно Интерпретативно Съчинение, направо ми иде да се метна, не сме в 8 клас все пак…

Вайййй, щях да забравя още нещо за малко и щях да съжалявам после – четенето не е състезание – само дето доста хора не са го разбрали още! Браво, ако сте от хората, които се хвърлят на нова книга като ламя, защото сте я чакали от безкрайно много време! Но има хора, които получат ли нова книга и пуснат ли ревю почти моментално след излизането й – си личи, че го правят само, за да са първи, да ги забеляжат или както аз му викам за славата (или по-скоро за оня дето духа). Не е нужно да се чете през пръсти, няма да станетe милионер или знаменитост като пускате ревюта на конвейр за нови книги излезнали преди ден.

Ай сиктир вече, писна ми да пиша по темата…

 

5. Кажете своя книжен мазохизъм:

Да си блогър и книголюбител като цяло си е истински мазохизъм понякога. Причиняваме си четенето на скучни и зле написани книги понякога в името на поста или в името на книжната любов. Но с голямата сила идват и големи отговорности, казват доста често във филма за Спайдърмен.

 

xo, Теми out

2 comments Add yours
  1. Леле, не се майтапеше като каза, че ще си grumpy. Като цяло съм съгласна с голяма част от нещата с изключение на Дж. К. Роулинг. Верно, пиесите дойдоха в повече, но като махнем тях, останалите й неща ми харесват – малките книжки са забавни, а криминалната поредица ми е интересна. Ама ти май бая й беше насъбрала, хахах.

  2. Най-готиният таг,който съм чела от доста време насам!Забавлявах се и се посмях,защото верно си доста grumpy,честна до болка и винаги мога да разчитам,че ще открия нещо наистина интересно в твоето местенце.Абе знаеш,че си ми много любима и винаги се радвам много,когато се появиш на хоризонта x

Вашият коментар