Здравейте, книголюбители!

Най-сетне дойде любимият ми сезон – есента! Времето вече е една идея по-хладно и започна често да вали. Определено няма по-щастлив човек от мен. Няма нищо по-красиво от жълти и кафеви нападали листа и дъждовни капчици.
Много набързо искам да кажа, че знам, че се загубих и ще се опитам да съм малко по-организирана и да пиша повече, тъй като блога нещо запустя. А повярвайте ми – чета много напоследък! Макар и предимно английски книги, на които също ще пиша ревюта. И така към книгата!

„Кафене на края на света“ (издава ИК Хермес) е една много кратка история, която може да бъде прочетена на едно сядане – но на мен ми отне няколко седмици да я приключа, защото ме накара много да се замисля над всичко.

Историята проследява преживяването на нашият герои – Джон – в кафенето „Защо си тук“ и как разговора с Кейси и Майк, които работят в кафенето, го карат да се замисли над живота си и как да го промени за добро. Кафенето, описано като леко магическо, има написани следните 3 въпроса на менюто си:

Защо си тук?
Страхуваш ли се от смъртта?
Изпитваш ли удовлетворение от живота?

И така Джон трябва да се изправи пред въпроси, над които рядко се замисляме или за които във всекидневието си не искаме да търсим отговора.

Историята ме накара много да се замисля и да си ги задам също. Най-вече с мен ще остане разговорът, който героите провеждат на темата „Защо не правиш сега това което обичаш, вместо да чакаш да остарееш, за да имаш време да го правиш“. Въпросът много ме жегна.
Героите също говорят за това, че рекламите промиват мозъците на хората и ги карат да искат вещи, които мислят, че биха направили живота им една идея по-хубав. И под това имам предвид, примерно, ако не си удовлетворен от работата си – мислиш, че като си взимаш и трупаш вещи, това малко притъпява чувството на неудовлетворение. Тоест, за да взимаш повече вещи – работиш повече – което говори за един поречен кръг. Или други въпроси като – „защо работиш нещо, което те прави нещастен“, „защо не правиш това, което обичаш сега“, „защо не отделяш повече време за нещата които обичаш от днес поне по 1 час или повече всеки ден“. Всички мислим, че вселената има план за нас и просто вървим по него, вместо да хванем вселената за гушата и да й покажем кой е шефа.

Препоръчвам кратката история на всеки, който се чувства леко изгубен в този модерен и бързо развиващ се свят. Писателят прави толкова лесно да се поставиш на мястото на главния герои, че чак е плашещо. Разбира се едно магическо кафене, което се появява само, когато имаш нужда от него не подрежда живота ти. Зад страха от промяна винаги се крие истината, която не искаш да признаеш пред себе си – че трябва да направиш крачка към това, което би те правило щастлив.
И като завършек на мнението ми за книгата ви оставям с въпрос:
Защо чакаш? Защо не правиш, това което обичаш днес?

Оценявам читателското си преживяване като 4/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!