Защо 2017-та няма да ми липсва

Здравейте, четящи и честита нова 2018-та година. Като всички и аз силно се надявам тя да е осеяна с повече облаги, успехи, усмивки, нови запознанства и прочетени книги.

Но исках да отделя време и да ви кажа, защо 2017-та не беше моята година и защо няма и грам да ми липсва:


Харесва ми онзи момент в началото на нова година, когато всички се убеждаваме, че ще се променим и си поставяме цели, които най-вероятно няма да постигнем. Тази година, реших да не си налагам градици, да не се целя към нещо определено и просто да се отпусна и да бъда себе (защото всички други са заети).

Изминалата година беше тежка за мен в много отношения – прекъснах контакт с много хора; карах се с други безпричинно; направих няколко и други врага; участвах в нещо, което уби всичката ми мотивация; изпаднах в творческа дупка за половин догина; спрях да работя с хора, които вярваха в мен от началото; спрях да пиша, да мечтая, да се стремя към каквото и да било – останах в застой.

Всеки, който би ми казал „не се хващай за негативното“, явно не ме познава добре – тъй като аз съм роден песимист. Както и да стоят нещата аз винаги ще виждам най-лошото.

Годината си имаше и позитивите, които бяха сравнително големи всъщност и това, че седя и мрънкам тук, че съм имала гадна година, с нищо не я променя. Но писането да! Писането винаги ми е помагало, независимо от всичко думите са били там за мен, когато съм имала нужда от тях. Сигурна съм, че старите ми дневници и тефтери в родния и дом могат да потвърдят за това.

Аз не съм много социален човек всъщност, макар и да изглежда обратното. Като животните привиквам към средата, в която съм, но това вътрешно не ме променя.

Искам да оставя лошия късмет и липсата на мотивация зад мен, лично за себе си да бъда поне с една идея по-добро отношение към това, с което се занимавам.

Не очаквам нищо особено от новата година, освен да ми предостави възможност да се отпусна достатъчно, за да продължа да правя това, което най-много обичам – да пиша.

 

Ваша,

Теми

Вашият коментар