Writing is fun

Тук съм да ви поднеса поредното пълно с факти ревю – пригответе се, четящи, това ще е различно от другите! Историята за рижата котка Дюи наистина дълбоко ме трогна и разплака. Като стопанин на животинка, ми е наистина трудно да чета такива истории. Не е лесно да си приютил, отгледал и да си се грижил за едно малко живо същество с години и да успееш да понесеш леко раздялата с нея/него. Книгата за Дюи ме накара да ми стане толкова мило при четенето, колкото ме накара и да се просълзя.

Няма как да не спомена колко ми прилича на историята за котката Боб, която уличния музикант Джеймс Боуен намира пред един от апартаментите в сградата си, и променя неговият живот. В тази история Дюи променя не само живота на Вики, но и този на целият малък град.

Има нещо в тези малки сладки космати топки, което ни кара да сме една идея по-добри, по-грижовни.

Колко силно би могло да бъде влиянието на едно животно? Колко живота е в състояние да докосне една котка? Как е възможно изоставено котенце да съживи западаща провинциална библиотека, да спаси едно обикновено малко американско градче и в крайна сметка да се прочуе по света? Дори не можете да започнете да си отговаряте на тези въпроси, преди да прочетете очарователната история на Дюи, любимеца на град Спенсър в Айова, заживял в местната библиотека.
В една мразовита зимна утрин библиотеката на градчето Спенсър в Айова получава неочакван подарък. В кутията за връщане на книги някой е подхвърлил полуживо, премръзнало котенце. Новата директорка на малката провинциална библиотека прибира котето и то заживява сред книгите за радост на персонала и посетителите.
Тази книга е спомен за очарователния Дюи, живял осемнайсет години в библиотеката и топлил сърцата на деца и възрастни. В своя трогателен и сърдечен разказ Вики Майрън си спомня времето, когато е изправена пред предизвикателството да управлява градската библиотека и да отглежда сама детето си. През болести, грижи и несгоди безмълвното, успокояващо присъствие на Дюи понякога е единствената й опора. Забавен, кротък и любвеобилен, насочващ се неотклонно към онези, които имат нужда от него, Дюи обединява около себе си хората, прекрачващи прага на библиотеката. 
Дюи успява да докосне всяко сърце и да вдъхва надежда с откритата, безусловна, непресторена вярност и любов, с която ни даряват животните.

2016-12-25-11-28-19-1

 

 

 

А сега ще ви заспя с информация, която не е спомената в книгата и също е толкова интересна.

 

 

 

 

Спенсър, Айова е един наистина малък град, за който лично си признавам, че никога не бях чувала. Той има средно около 11,192 жители.

08c7ffc4032aaccbcbed8fd7b4da633d

А това е библиотеката, за която толкова четох в книгата. Тя си има и собствен сайт – в него  може да намерите информация и за Дюи: http://www.spencerlibrary.com/index.shtml

1601004_10152746532153923_1084574468850085010_n

А сигурно се чудите и как ли изглежда жената предала ни тази история – оставям няколко снимки на Вики Майрон и разбира се на всички тях е и Дюи:

vicki-myron-dewey-library-cat  dewey-large97077507

В момента Вики е на възраст около 70 години и по последни сведения все още живее в Спенсър, Айова. Събрала е сили да напише книгата 2 години след смъртта на котката. Историята на самата Вики ме разтресе най-много от всичко в цялата книга – имала е съпруг, който страда от алкохолизъм; единият й брат почива от рак; друг се самоубива; майка й почива след дълга борба с рака; след като я диагностицират с рак на гърдата, Вики трябва да мине през доста тежка операция. И без да звуча много депресивно – това е самата истина, това наистина й се е случило и се изумявам на способността й да напише историята си, дори и тежката й част и да я поднесе на хората. Защото дори и да е минала през толкова тежки моменти, Дюи винаги е бил до нея за опора. Това са нещата от живота.

Книгата за Дюи е един своеобразен хартиен спомен, който Вики има за прекрасния котарак, с единственото желание и другите да усетят колко е бил специален. Наистина има нещо особено между връзката на един стопанин и животинката му – било тя котка, куче, заек и т.н. Ако сте от тези, които обичат да четат реални истории и не се страхуват от това, което ще открият между страниците – това е вашето четиво. Определено аз няма да забравя прочетеното и дори и да ви разплаче – ви я препоръчвам силно!


Книжката получава абсолютно пълни 4 звезди.


Discover more from Writing is fun

Subscribe to get the latest posts sent to your email.

Подобни постове

One thought on “Дюи Рийдмор Букс от Спенсър, Айова

  1. Чудесно ревю! Аз току що приключих книжката и все още не си бях направила проучване за местата и хората в нея, затова ми беше интересно и приятно да видя как хубаво си синтезирала информацията и си добавила допълнителни материали, свързани с историята. ^^

Leave a Reply