Writing is fun

Тук съм да ви поднеса поредното пълно с факти ревю – пригответе се, четящи, това ще е различно от другите! Историята за рижата котка Дюи наистина дълбоко ме трогна и разплака. Като стопанин на животинка, ми е наистина трудно да чета такива истории. Не е лесно да си приютил, отгледал и да си се грижил за едно малко живо същество с години и да успееш да понесеш леко раздялата с нея/него. Книгата за Дюи ме накара да ми стане толкова мило при четенето, колкото ме накара и да се просълзя.

Няма как да не спомена колко ми прилича на историята за котката Боб, която уличния музикант Джеймс Боуен намира пред един от апартаментите в сградата си, и променя неговият живот. В тази история Дюи променя не само живота на Вики, но и този на целият малък град.

Има нещо в тези малки сладки космати топки, което ни кара да сме една идея по-добри, по-грижовни.

Колко силно би могло да бъде влиянието на едно животно? Колко живота е в състояние да докосне една котка? Как е възможно изоставено котенце да съживи западаща провинциална библиотека, да спаси едно обикновено малко американско градче и в крайна сметка да се прочуе по света? Дори не можете да започнете да си отговаряте на тези въпроси, преди да прочетете очарователната история на Дюи, любимеца на град Спенсър в Айова, заживял в местната библиотека.
В една мразовита зимна утрин библиотеката на градчето Спенсър в Айова получава неочакван подарък. В кутията за връщане на книги някой е подхвърлил полуживо, премръзнало котенце. Новата директорка на малката провинциална библиотека прибира котето и то заживява сред книгите за радост на персонала и посетителите.
Тази книга е спомен за очарователния Дюи, живял осемнайсет години в библиотеката и топлил сърцата на деца и възрастни. В своя трогателен и сърдечен разказ Вики Майрън си спомня времето, когато е изправена пред предизвикателството да управлява градската библиотека и да отглежда сама детето си. През болести, грижи и несгоди безмълвното, успокояващо присъствие на Дюи понякога е единствената й опора. Забавен, кротък и любвеобилен, насочващ се неотклонно към онези, които имат нужда от него, Дюи обединява около себе си хората, прекрачващи прага на библиотеката. 
Дюи успява да докосне всяко сърце и да вдъхва надежда с откритата, безусловна, непресторена вярност и любов, с която ни даряват животните.

А сега ще ви заспя с информация, която не е спомената в книгата и също е толкова интересна.

Спенсър, Айова е един наистина малък град, за който лично си признавам, че никога не бях чувала. Той има средно около 11,192 жители.

А това е библиотеката, за която толкова четох в книгата. Тя си има и собствен сайт – в него  може да намерите информация и за Дюи: http://www.spencerlibrary.com/index.shtml

А сигурно се чудите и как ли изглежда жената предала ни тази история – оставям няколко снимки на Вики Майрон и разбира се на всички тях е и Дюи:

В момента Вики е на възраст около 70 години и по последни сведения все още живее в Спенсър, Айова. Събрала е сили да напише книгата 2 години след смъртта на котката. Историята на самата Вики ме разтресе най-много от всичко в цялата книга – имала е съпруг, който страда от алкохолизъм; единият й брат почива от рак; друг се самоубива; майка й почива след дълга борба с рака; след като я диагностицират с рак на гърдата, Вики трябва да мине през доста тежка операция. И без да звуча много депресивно – това е самата истина, това наистина й се е случило и се изумявам на способността й да напише историята си, дори и тежката й част и да я поднесе на хората. Защото дори и да е минала през толкова тежки моменти, Дюи винаги е бил до нея за опора. Това са нещата от живота.

Книгата за Дюи е един своеобразен хартиен спомен, който Вики има за прекрасния котарак, с единственото желание и другите да усетят колко е бил специален. Наистина има нещо особено между връзката на един стопанин и животинката му – било тя котка, куче, заек и т.н. Ако сте от тези, които обичат да четат реални истории и не се страхуват от това, което ще открият между страниците – това е вашето четиво. Определено аз няма да забравя прочетеното и дори и да ви разплаче – ви я препоръчвам силно!

Книжката получава абсолютно пълни 4 звезди.