Издателство „Егмонт“, Брой страници: 496 стр. 

Тя отнема живот. И сега трябва да го заплати със сърцето си.

Когато деветнайсетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин – един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света.

Докато обитава имението му, чувствата й към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре… или Тамлин и народът му са обречени завинаги.

Вълнуваща, увличаща поредица от авторката на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ Сара Дж. Маас, съчетаваща любимата на поколения приказка за Красавицата и Звяра и вечното увлечение по вълшебството и магията.

След прочита на книгата, макар и със закъснение, реших и аз да напиша мнението си за книгата. Не е нужно да ви въвеждам в историята, предполагам, че вече доста хора са я прочели или най-малкото са запознати с творчеството на Сара Маас.

Да си призная, в началото имах проблеми с книгата. Поне едно 200 стр. се мъчех да не се откажа да я дочета, поради бавното развитие на сюжета. А и големият шум покрай нея малко ме отблъсна – не всичко, което масово се чете може да се хареса и на теб самия. Все пак – важното е, че не се отказах – към средата книгата става доста интересна и най-сетне разбрах, за какво всъщност иде реч. На моменти малко се дразнех на типично заложения  YA сюжет – неща като „само главнята героиня в книгата е единствената, която може да развали древно проклятие“ леко ме отблъскваше на моменти.

Въпреки тези неща, писателката успя да ме изненада приятно. Идеята за преплитане на приказка като „Красавицата и звяра“ и един доста по-магически свят, като този на елфите – определено е доста креативна и дръзка идея, с която накара феновете й да копнеят за още. Отне ми малко време, но ми харесва начина й на разказване и как е изградила самите герои. Особено това как първоначално може да те накара да намразиш някой герои и после така бързо да го обикнеш. Това е то, магията на писането.

Повечето прочели вече излезлите две книги от поредицата, твърдят, че втората част е по-силната от двете и определено лично ще се убедя дали е така.

Нещо, което много ми хареса беше, че в самото начало на книгата има карта на света на хората и елфите. Малко забравяш, че я има на моменти, тъй като не можеш да оставиш книгата, особено на най-интересните места.

Другата поредица на Сара Маас ме чака на библиотеката, ще гледам и нея да захваха след „Двор от мъгла и ярост“.

Толкова от мен за сега – аз отивам да чета, докато почивните дни не са свършили. Приятно четене и до следващото ревю!

Книгата получава 4 звезди – отнемам и 1, единствено и само защото ме накара да чакам 200 стр. докато най-сетне нещо интересно се случи. Не съм от хората, които изоставят книги, но все пак беше ми мъка първоначално.

View this post on Instagram

A post shared by Temi Panayotova (@temidabooks)