Да остарееш по парижански – книгата продължение на „Как да бъдеш парижанка, където и да се намираш“

Да остарееш по парижански – книгата продължение на „Как да бъдеш парижанка, където и да се намираш“

Привет, пандишпанчета!

Наскоро имах възможността да прочета продължението на „Как да бъдеш парижанка, където и да се намираш“ на Каролин дьо Мегре озаглавено – „Поостаряла, но помъдряла… но поостаряла“.
Имах още един шанс да се потопя в живота на паринжанката и лице за колекцията на Шанел пролет/лято 2020. Макар и книгата да е запазила стила си и начина си на изглед – Мегре този път ни сервира доза реализъм с истините, които идват осъзнавайки, че вече не е млада като преди.

Ако все още не сте имали възможност да видите мнението ми за първата част, може да го направите тук – Цък

Исках да споделя с вас един лист с най-въздействащи теми, вдъхновени от книгата и цялостните ми впечатления за парижанките:

Движението е начин на живот.
От раждането до старостта парижанките са активни. Хората от всички възрасти редовно се катерят, плуват, разхождат се, карат колело, просто се движат. Те може да играят спорт, да изпълняват задачи, да се занимават с градинарство или да карат колело до офиса.

Те никога не спират да се забавляват.
Парижанките празнуват със семейството по много начини – един от тях е включването на по-старото поколение във всичко, което правят. Не са рядкост бабите и дядовците да бъдат поканени на празненствата на по-младото поколение.

Храната е просто храна.
Не е тайна, че парижанките са едновременно обсебени и непривлечени от храната. Те очакват вкусната и прясна храна да бъде част от ежедневния им живот и никога не биха се лишили от неща, които обичат.

Те живеят на принципа на удоволствието.
Удоволствието е водещ принцип за това как живеят парижанките. Те се отдават на шоколад, като се поглезят – и не се чувстват виновни за това. Те правят това, което кара телата им да се чувстват добре, и не се извиняват за това.

Те имат големи граници.
Парижанките нямат проблем да кажат „не“ на десерт или втора порция, на някакво щуро упражнение.. Въпреки че може да се окаже, че границата е груба за някои, те са просто фокусирани върху това да се наслаждават. И ако това, което се предлага не е удоволствие, това е определено „не“.

Правят точно това, което искат, точно когато искат – без да прекаляват.
Концепцията за умереност е най-големият съюзник на Франция в поддържането на високо качество на живот. Парижанките никога не казват „не“ на това, на което се радват – независимо дали това е алкохол, захар, пълномаслено сирене или нещо друго, което се смята за забранено на други места. Те казват „да“ на това, което искат, но в малки количества и при специални поводи.

Оценявам читателското си преживяване като 4/5 звезди.

Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!

Leave a Reply

%d bloggers like this: