Сенки, страст и загадки в едно готическо преживяване

Когато посегнах към „Готикана“ от RuNyx, не очаквах, че ще се озова в свят, който едновременно ще ме прегърне и задуши. От онези книги е – с атмосфера толкова гъста, че можеш да я разрежеш с нож, и герои, които приличат повече на стихии, отколкото на хора. Прочетох я за два дни, а усещането все още не ме е напуснало. Още чувам ехото на Верънмор, шепотите в стените и тръпката от всяко напрегнато мълчание между Корвина и Вад.

Сюжетът проследява младата Корвина Клем, която цял живот е живяла в изолация – майка ѝ страда от психично разстройство, а самата тя е държана далеч от обществото, наблюдавана, преценявана, ограничавана. Докато един ден не получава писмо за прием в Университета „Верънмор“ – място, което изглежда като излязло от кошмар или тъмен сън: разположено високо в планината, в стар замък, с мрачна слава и зловеща история. Университетът има своята тъмна страна – изчезнали студенти, мистериозни смърти, и легенди, които никой не иска да потвърди, но всички шепнат за тях.

Там среща Вад Деверел – професор по криминална психология, за когото се носи мълва, че е опасен. И тя не греши – той е опасен. Но не по начина, по който хората обикновено използват думата. Вад е буря, дим, остър ръб, скрит под хладнокръвие. Между двамата моментално се заражда нещо неизказано – не просто привличане, а сблъсък на тъмнините, които всеки от тях носи. RuNyx не прибързва – напрежението се трупа като гръмотевична буря на хоризонта. Знаеш, че ще избухне – въпросът е кога.

Но „Готикана“ не е просто любовна история. Тя е и мистерия, и готически роман, и изследване на болката, страха, желанието. И всичко това е обгърнато в стил, който понякога те кара да препрочиташ изреченията, не защото не си ги разбрал, а защото звучат като проклятие, което искаш да усетиш още веднъж. Самият Верънмор е герой в историята – замъкът диша, наблюдава, сънува. Природата около него е толкова жива, колкото и персонажите. А начинът, по който авторката рисува сцените – с мрак, светкавици, сенки по коридорите – е просто кинематографичен.

Имам няколко дребни забележки – имаше моменти, в които определени изрази се повтаряха твърде често, а динамиката между Корвина и Вад в началото можеше да бъде малко по-балансирана. Но това са подробности на фона на усещането, което книгата оставя. „Готикана“ не е перфектна, но е обсебваща. И ако трябва да избирам – винаги бих предпочела книга, която ме кара да мисля и да чувствам, отколкото такава, която просто тече гладко.

Това е роман за онези, които носят мрак в себе си, но не са забравили как се обича. За хората, които обичат сенките, езерата, скритите истини. Ако търсиш книга, която да ти напомни какво е да се изгубиш в страница и да не искаш да се върнеш – „Готикана“ те очаква.

Ако „Готикана“ вече е в списъка ти с книги за четене или просто си готов/а да се потопиш в един готически, мрачен свят с любов, мистерия и напрежение – можеш да я откриеш тук:

📚 На български с цветни порезки – страхотно издание
📖 На английски, с мека корица – ако предпочиташ оригинала

Линковете са партньорски и с покупката подкрепяш мен – благодаря! 💜