Издателство „Софтпрес„, Брой страници: 128 стр. ,

Издадена на 24 Май 2016

Илюстратор : Христо Комарницки

Ами ако? Въпросът, който поне веднъж всички българи си задаваме. История, култура, велики личности – всички попадат в плен на въображението ни, щом се размечтаем на тема „Какво щеше да стане, ако…“.
• Ами ако Аспарух не се беше заселил в Онгъла?
• Ами ако нямаше комунизъм?
• Aми ако имаше социални медии преди 1300 години?
• Ами ако Меси и Роналдо бяха българи?
• Ами ако имаше жълта преса преди 100 години?
Въпросите нямат край. Истината и мечтите обаче често изпадат в тежки несъгласия помежду си, а българинът е пословичен със своята особена гледна точка, що се отнася до историята, политиката и спорта.

В тази книга авторът Христо Раянов насочва читателския поглед към забавното и интересното в бленуващата българска душа и комичните резултати от евентуално сбъднати „ами ако“ мечти.

„Tази игра на въображението е по-поучителна от самата история, тя ще ни научи да гледаме с ирония на миналото и на настоящето, би ни научила и да предвиждаме бъдещето.“
Стефан Цанев

„Закачлив поглед към историята и дремещия в нея българин, хумор, в който няма злоба и злободневие, а уважение към търсенето на истината, независимо от положителните или отрицателните емоции, които тя буди в нас.“
Боян Биолчев

Книгата на Христо Раянов беше една от покупките ми на книжния панаир в София тази година. Вече бях видяла хубави мнения за нея из интернет и тъй като изпитвах сериозна нужда от доза смях – преборих големите тълпи хора на щанда на Софтпрес, за да я докопам.

Хората от щанда ме известиха, че следващия ден писателят ще дойде на панаира и ще раздава автографи на щанда. За жалост аз трябваше да си тръгвам по-късно същия ден и пропуснах.

Та, стига съм се оплаквала – нека ви говоря за книгата.

Двете неща, които най-много ме грабнаха бяха стила на писане (разбира се и засегнатите теми) и карикатурите на Христо Комарницки, които правеха книгата още една идея по-жива.

Миналият ден ме попитаха: „Я кажи, за какво иде реч в тая книга – гледам, че я четеш? Хубава ли е?“

Моят отговор беше следният: „С няколко думи представя смелите и безумните български мечти – ако България все още е на три морета; ако имаше социални мрежи през 680 година; ако Пауло Куелю беше написал „Дядо вади ряпа“; най-любима ми стана – ако Хари Потър беше написан от български възрожденски автор – главния герои щеше да се казва Христофор и още много други. Все от забавни, по-забавни, та чак налудничави ситуации.
Написана е доста увлекателно и да грабва от самото начало. На мен ми е безкрайно забавна и от както съм я почнала само се подхилвам.“

Като цяло много ми се хареса – почетох, посмях се, позамислих се.

След прочита и аз също започнах да си задавам въпроси от рода „Ами ако…“. Затова ето един и от мен:

„Ами ако…“ всичко се беше случило като в книгата – ние нямаше ли да сме си все същите или щяхме да сме различни?

Все хубави въпроси – някои могат да получат отговори, а други ще останат без такива.

Други ревюта:  Книголандия | Библиотеката

Давам на книгата 4/5 звезди.

/Really liked it/